Това е любителски сайт за бразилски теленовели. Не претендира за изчерпателност, целта му е да се събере колкото се може повече музика и видео от бразилските новели на едно място ... Видеото на сайта е на български, руски и португалски език ...
Огромна благодарност на roxano, Habibi, Палома, kiki, poramor и на всички, които ми помагат.
Ако имате препоръки, желания за музика или видео от някой бразилски сериал или пък раполагате с някакви материали свързани с бразилски сериали и искате да ги споделите и за неработещи линкове на сайта:
braziliadasite@gmail.com
Посетете най-подробният сайт за теленовели в българското интернет пространство - в него ще намерите много информация за любимите си теленовели от всички страни на Латинска Америка.
Огромна благодарност на roxano, Habibi, Палома, kiki, poramor и на всички, които ми помагат.
Ако имате препоръки, желания за музика или видео от някой бразилски сериал или пък раполагате с някакви материали свързани с бразилски сериали и искате да ги споделите и за неработещи линкове на сайта:
braziliadasite@gmail.com
Посетете най-подробният сайт за теленовели в българското интернет пространство - в него ще намерите много информация за любимите си теленовели от всички страни на Латинска Америка.
 |
 |
 |
 |
Бразилска теледраматургия
кратка история ...
Първи период
През декември 1951 г., малко повече от година след откриването на телевизията в Бразилия, ТВ Тупи пуска в ефир първата си новела: „Sua Vida me Pertence”. Тъй като все още не съществуват видеокасети, всичко се прави на живо. Само че 15-те серии на новелата се излъчват само във вторник и четвъртък. По това време излъчванията се разпределят по две или три седмично. Тогава се установява, че, за да се задържи публиката, е необходимо да й се създаде навикът да бъде пред телевизионния приемник всяка вечер по едно и също време.
През декември 1951 г., малко повече от година след откриването на телевизията в Бразилия, ТВ Тупи пуска в ефир първата си новела: „Sua Vida me Pertence”. Тъй като все още не съществуват видеокасети, всичко се прави на живо. Само че 15-те серии на новелата се излъчват само във вторник и четвъртък. По това време излъчванията се разпределят по две или три седмично. Тогава се установява, че, за да се задържи публиката, е необходимо да й се създаде навикът да бъде пред телевизионния приемник всяка вечер по едно и също време.
Първата ежедневна теленовела тръгва през 1963 г.: „2-5499 Ocupado”, продукция на ТВ Еселиор, пусната без никакви претенции. Тогава не си и представят, че създават най-голямото произведение на популярното изкуство в бразилската телевизия, както и огромен масов феномен, след карнавала и футбола.
Преобразуването на жанра е извършено и теленовелата окончателно се утвърждава сред телевизионните зрители.
През 1964 г. Ивани Рибейро написва два големи успеха: „A Moca Que Veio de Longe” за Еселиор, адаптация по аржетински текст; и „Alma Cigana” за Тупи, по кубински оригинал. Това са първите заглавия, основани на латинодрами. Стилът е същият като този на радионовелите, характерни и добре приемани в Латинска Америка и в Бразилия.
Първият голям успех идва през 1965 г. от Тупи: „O Direito de Nascer”, адаптация на Талма де Оливейра и Тейшейра Фильо по кубинския оригинал на Феликс Кайгнет. През същата година Ивани Рибейро написва друг успех: „A Deusa Vencida” за Еселиор.
Преобразуването на жанра е извършено и теленовелата окончателно се утвърждава сред телевизионните зрители.
През 1964 г. Ивани Рибейро написва два големи успеха: „A Moca Que Veio de Longe” за Еселиор, адаптация по аржетински текст; и „Alma Cigana” за Тупи, по кубински оригинал. Това са първите заглавия, основани на латинодрами. Стилът е същият като този на радионовелите, характерни и добре приемани в Латинска Америка и в Бразилия.
Първият голям успех идва през 1965 г. от Тупи: „O Direito de Nascer”, адаптация на Талма де Оливейра и Тейшейра Фильо по кубинския оригинал на Феликс Кайгнет. През същата година Ивани Рибейро написва друг успех: „A Deusa Vencida” за Еселиор.
Втори период
От втората половина на 60-те години всички телевизионни канали стремглаво започват да влагат в жанра: Еселиор, Тупи, Рекорд и Глобо. Междувременно бразилската теленовела, въпреки че господства в програмата, не се отърсва от радиокорените си и драматичния стил, наследен от мексиканците, кубинците и аржентинците. На този фон изпъква образът на кубинката Глория Магадан, познавач на тайните, които превръщат една новела в успех, но без никакво отношение към бразилската действителност.
От втората половина на 60-те години всички телевизионни канали стремглаво започват да влагат в жанра: Еселиор, Тупи, Рекорд и Глобо. Междувременно бразилската теленовела, въпреки че господства в програмата, не се отърсва от радиокорените си и драматичния стил, наследен от мексиканците, кубинците и аржентинците. На този фон изпъква образът на кубинката Глория Магадан, познавач на тайните, които превръщат една новела в успех, но без никакво отношение към бразилската действителност.
Историите й се развиват във Франция, Мароко, Япония, Испания, с графове, херцози, цигани, ужасни злодеи, наивни главни героини и добродетелни и храбри красавци. Примери: „Eu Compro Esta Mulher”, „O Sheik de Agadir”, „A Rainha Louca”, „O Homem Proibido” – всичките дело на Глобо. През 1967 г. каналът на кариоките наема Жанет Клер, която да помага на Глория Магадан. Жанет написва през тази година „Anastacia, a Mulher Sem Destino”, а през 1968 г. – „Sangue e Areia”.
В този период Ивани Рибейро се отличава с новелите си за Еселиор. Сред тях: „Almas de Pedra”, „Anjo Marcado”, „As Minas de Prata”, „Os Fantoches”. Откроява се и „Redencao”, написана от Раймундо Лопес между 1966 и 1968 г. – най-дългата новела в бразилската телевизионна драматургия: 596 успешни серии.
В този период Ивани Рибейро се отличава с новелите си за Еселиор. Сред тях: „Almas de Pedra”, „Anjo Marcado”, „As Minas de Prata”, „Os Fantoches”. Откроява се и „Redencao”, написана от Раймундо Лопес между 1966 и 1968 г. – най-дългата новела в бразилската телевизионна драматургия: 596 успешни серии.
Трети период
В края на 60-те години жанрът е здраво наложен, благодарение на несметните продукции от последните пет години. Тогава се обособява нуждата от промяна в стила. Основното е да се преобрази теленовелата в истински бразилско изкуство. Новите формули са приложени в Тупи. Първата стъпка е направена с „Antonio Maria”, успех на
В края на 60-те години жанрът е здраво наложен, благодарение на несметните продукции от последните пет години. Тогава се обособява нуждата от промяна в стила. Основното е да се преобрази теленовелата в истински бразилско изкуство. Новите формули са приложени в Тупи. Първата стъпка е направена с „Antonio Maria”, успех на
Жералдо Виетри от 1968-1969 г. Но пълният поврат настъпва през 1969 г. с „Beto Rockfeller”, по идея на Касиано Габус Мендес и написана от Браулио Педрозо. Сълзливите измислици са изцяло заменени от действителността, от бита. Следващата новела е голям напредък: „Nino, o Italianinho”, на Жералдо Виетри.
В Еселиор изпъкват три успешни заглавия в годините 1968-1970: „A Pequena Orfa” на Тейшейра Фильо; „A Muralha”, адаптация на Ивани Рибейро по романа на Дина Силвейра де Кейроз; и „Sangue do Meu Sangue”, на Висенте Сесо.
В Глобо дните на драмите на Глория Магадан са преброени. Жанет Клер написва под нейно напътствие „Passo dos Ventos” и „Rosa Rebelde”, 1968-1969. Но същинската промяна пристига с „Veu de Noiva”, която тръгва в край на 1969 г., давайки началото на четвъртия период.
В Еселиор изпъкват три успешни заглавия в годините 1968-1970: „A Pequena Orfa” на Тейшейра Фильо; „A Muralha”, адаптация на Ивани Рибейро по романа на Дина Силвейра де Кейроз; и „Sangue do Meu Sangue”, на Висенте Сесо.
В Глобо дните на драмите на Глория Магадан са преброени. Жанет Клер написва под нейно напътствие „Passo dos Ventos” и „Rosa Rebelde”, 1968-1969. Но същинската промяна пристига с „Veu de Noiva”, която тръгва в край на 1969 г., давайки началото на четвъртия период.
Четвърти период
След 1970 г. бразилската теленовела вече не е същата. Вече няма място за латинодрамите и всички канали се придържат към национализирането на жанра. Глобо стига до крайности, уволнява Глория Магадан и сменя заглавията в трите си часови пояси за новели. В 7 ч. спира „A Cabana do Pai Tomas” и тръгва „Pigmaliao 70”; в 8 ч. спира „Rosa Rebelde” и тръгва „Veu de Noiva”; а в 10 ч. спира „A Ponte dos Suspiros” и тръгва „Verao Vermelho”. И трите – големи успехи в началото на 70-те години.
След 1970 г. бразилската теленовела вече не е същата. Вече няма място за латинодрамите и всички канали се придържат към национализирането на жанра. Глобо стига до крайности, уволнява Глория Магадан и сменя заглавията в трите си часови пояси за новели. В 7 ч. спира „A Cabana do Pai Tomas” и тръгва „Pigmaliao 70”; в 8 ч. спира „Rosa Rebelde” и тръгва „Veu de Noiva”; а в 10 ч. спира „A Ponte dos Suspiros” и тръгва „Verao Vermelho”. И трите – големи успехи в началото на 70-те години.
Това е първата стъпка на Глобо в превръщането й в лидер в бразилската теледраматургия, създавайки си собствен лик, приветстван в страната и в чужбина. От 70-те нататък новелите се менят с течение на времето, но без особени изменения в стила. Оттук може да се направи анализ на следващите четири десетилетия.
70-те години
Еселиор, която е лидер в производството на теленовели през 60-те, затваря врати в началото на 70-те. Рекорд така и не съумява да се изравни с конкурентите си в жанра – очевидно залага повече на музикалните предавания -, но през 1970 и 1971 г. Лауро Сезар Муниз написва за канала две добри попадения: „As Pupilas do Senhor Reitor”, адаптация по романа на Жулио Диниз, и „Os Deuses Estao Mortos”.
Еселиор, която е лидер в производството на теленовели през 60-те, затваря врати в началото на 70-те. Рекорд така и не съумява да се изравни с конкурентите си в жанра – очевидно залага повече на музикалните предавания -, но през 1970 и 1971 г. Лауро Сезар Муниз написва за канала две добри попадения: „As Pupilas do Senhor Reitor”, адаптация по романа на Жулио Диниз, и „Os Deuses Estao Mortos”.
Тупи, първенец в промяната на жанра, става тогавашният главен конкурент на Глобо. За това десетилетие няколко заглавия се радват на успех, но въпреки това никога не се стига дотам да бъде сразена хегемонията на канала на Рио де Жанейро: „Mulheres de Areia”, „Os Inocentes”, „A Barba Azul”, „A Viagem”, „O Profeta”, „Aritana” – все на Ивани Рибейро, писани от 1973 до 1979 г.; „Vitoria Bonelli” и „Meu Rico Portugues”, на Жералдо Виетри; „O Machao”, на Сержио Джокиман; „Idolo de Pano”, на Тейшейра Фильо; „Eramos Seis”, на Силвио де Абреу и Рубенс Евалд Фильо; и „Gaivotas”, на Жоржи Андраде. В края на 70-те, с края на Тупи, Бандейрантес се впуска в надпреварата с „Cara a Cara”, на Висенте Сесо, в която са събрани звезди на Тупи и Глобо.
Но именно в студията на Глобо от 70-те нататък са сътворени най-големите успехи на бразилската теледраматургия. Веднага след „Veu de Noiva” Жанет Клер написва „Irmaos Coragem”, голям успех. Следват паметни заглавия на авторката: „Selva de Pedra”, „Pecado Capital”, „O Astro”, „Pai Heroi”.
Диас Гомес, след „Verao Vermelho”, създава собствен стил, съвсем бразилски, и налага фантастичния реализъм в телевизията: „Assim na Terra como no Ceu”, „Bandeira Dois”, „O Bem Amado”, „O Espigao”, „Saramandaia”.
Диас Гомес, след „Verao Vermelho”, създава собствен стил, съвсем бразилски, и налага фантастичния реализъм в телевизията: „Assim na Terra como no Ceu”, „Bandeira Dois”, „O Bem Amado”, „O Espigao”, „Saramandaia”.
Браулио Педрозо, след успеха на „Beto Rockfeller” в Тупи, използва хумор, за да критикува буржоазията в новелите от 10 ч., със заглавия като „O Cafona” и „O Rebu”.
Касиано Габус Мендес дебютира като новелист в Глобо и с „Anjo Mau” и „Locomotivas” създава идеален образ за новелите от 7 ч.
През 1975 г. Глобо запазва часовия пояс от 6 ч. за адаптации на произведения на бразилската литература и пуска издържани старовремски продукции: „Senhora”, „A Moreninha”, „Робинята Изаура”, „Maria Maria”, „A Sucessora”, „Cabocla”.
Касиано Габус Мендес дебютира като новелист в Глобо и с „Anjo Mau” и „Locomotivas” създава идеален образ за новелите от 7 ч.
През 1975 г. Глобо запазва часовия пояс от 6 ч. за адаптации на произведения на бразилската литература и пуска издържани старовремски продукции: „Senhora”, „A Moreninha”, „Робинята Изаура”, „Maria Maria”, „A Sucessora”, „Cabocla”.
Жилберто Брага, след успеха на няколко заглавия от 6 ч. – „Робинята Изаура”, с изключително успешен износ, и „Dona Xepa” – дебютира ударно в най-гледаното време eпрез 1978 г. с „Dancin' Days”, зашеметяващ успех.
Други незабравими заглавия: „Os Ossos do Barao”, на Жоржи Андраде; „Escalada”, на Лауро Сезар Муниз; „Estupido Cupido”, на Марио Прата; и „Gabriela”, адаптация на Валтер Джордж Дурст по романа на Жоржи Амадо.
Други незабравими заглавия: „Os Ossos do Barao”, на Жоржи Андраде; „Escalada”, на Лауро Сезар Муниз; „Estupido Cupido”, на Марио Прата; и „Gabriela”, адаптация на Валтер Джордж Дурст по романа на Жоржи Амадо.
80-те години
През 80-те Бандейрантес инвестира в драматургията, но без особени резултати. По-силно впечатление правят „Os Imigrantes”, на Бенедито Руй Барбоза, и „Ninho da Serpente”, на Жоржи Андраде.
SBT внася латиноамерикански новели и дори произвежда няколко, но посредствени откъм продукция и текст.
С появата на ТВ Маншете се увеличава и броят на продукциите, но отново със слаб отзвук. Най-големите успехи на канала през десетилетката са „Dona Beija” и „Kananga do Japao”, написани от Вилсон Агияр Фильо.
Глобо продължава да владее аудиторията. Жилберто Брага написва някои успехи като „Agua Viva”, но с „Vale Tudo” авторът създава най-добрата си новела.
През 80-те Бандейрантес инвестира в драматургията, но без особени резултати. По-силно впечатление правят „Os Imigrantes”, на Бенедито Руй Барбоза, и „Ninho da Serpente”, на Жоржи Андраде.
SBT внася латиноамерикански новели и дори произвежда няколко, но посредствени откъм продукция и текст.
С появата на ТВ Маншете се увеличава и броят на продукциите, но отново със слаб отзвук. Най-големите успехи на канала през десетилетката са „Dona Beija” и „Kananga do Japao”, написани от Вилсон Агияр Фильо.
Глобо продължава да владее аудиторията. Жилберто Брага написва някои успехи като „Agua Viva”, но с „Vale Tudo” авторът създава най-добрата си новела.
Касиано Габус Мендес продължава да поддържа успеха си с леки и романтични комедии от 7 ч.: „Elas por Elas”, „Ti Ti Ti”, „Brega & Chique” и „Que Rei Sou Eu?”.
Силвио де Абреу обновява часовия пояс от 7 ч. с изпълнени с хумор и зрелища новели: „Guerra dos Sexos”, „Cambalacho” и „Sassaricando”.
Ивани Рибейро дебютира в Глобо през 1982 г. с „Final Feliz” – всички от многото му начинания са римейкове или основавани на негови стари успехи, като „A Gata Comeu”, която повтаря успеха на оригиналната новела, „A Barba Azul” в Тупи.
Силвио де Абреу обновява часовия пояс от 7 ч. с изпълнени с хумор и зрелища новели: „Guerra dos Sexos”, „Cambalacho” и „Sassaricando”.
Ивани Рибейро дебютира в Глобо през 1982 г. с „Final Feliz” – всички от многото му начинания са римейкове или основавани на негови стари успехи, като „A Gata Comeu”, която повтаря успеха на оригиналната новела, „A Barba Azul” в Тупи.
През 1986 г. за часовия пояс от 6 ч. Бенедито Руй Барбоза адаптира с успех романа „Младата господарка”, на Мария Дезоне Пашеко Фернандес. А Валтер Неграо се забелязва с две заглавия: „Direito de Amar” и „Fera Radical”.
Но 80-те достигат своя връх с „Roque Santeiro”, един от най-големите успехи на бразилската драматургия, дело на Диас Гомес и Агиналдо Силва. Новелата, забранена от цензурата по време на военния режим през 1975 г., се завръща с нова продукция и грабва цялата страна.
Но 80-те достигат своя връх с „Roque Santeiro”, един от най-големите успехи на бразилската драматургия, дело на Диас Гомес и Агиналдо Силва. Новелата, забранена от цензурата по време на военния режим през 1975 г., се завръща с нова продукция и грабва цялата страна.
90-те години
90-те са белязани от войната за гледаемост. Щом зрителят смени канала, защото историята не му харесва, то произведението се нагажда според вкуса му. Така е с „O Dono do Mundo”, на Жилберто Брага, 1991 г., и „Torre de Babel”, на Силвио де Абреу, 1998 г.
SBT, макар да продължава да внася латиноамерикански сапунки, започва да ивнестира в някои заглавия с добра продукция, като римейкът на „Eramos Seis”, на Силио де Абреу и Рубенс Евалд Фильо, от 1994 г.
90-те са белязани от войната за гледаемост. Щом зрителят смени канала, защото историята не му харесва, то произведението се нагажда според вкуса му. Така е с „O Dono do Mundo”, на Жилберто Брага, 1991 г., и „Torre de Babel”, на Силвио де Абреу, 1998 г.
SBT, макар да продължава да внася латиноамерикански сапунки, започва да ивнестира в някои заглавия с добра продукция, като римейкът на „Eramos Seis”, на Силио де Абреу и Рубенс Евалд Фильо, от 1994 г.
Други отличили се заглавия: „Танцувай с мен”, на Маноел Карлос; „Vereda Tropical” и „Bebe a Bordo”, на Карлос Ломбарди; „Roda de Fogo” и „O Salvador da Patria”, на Лауро Сезар Муниз; „Top Model”, на Валтер Неграо и Антонио Калмон; и „Tieta”, на Агиналдо Силва, адаптация по романа на Жоржи Амадо.
Една новела на Маншете успява да пребори рейтинга на Глобо: „Pantanal”, на Бенедито Руй Барбоза, 1990 г. Глобо отхвърля сценария и Бенедито го представя на Маншете. Новелата е абсолютен успех. Обратно в Глобо, Бенедито придобива статус и привилегии на автор на творби за най-гледаното време и написва няколко от най-големите успехи на десетилетието, като „Renascer”, „O Rei do Gado” и „Обетована земя”.
Агиналдо Силва се утвърждава като успешен автор, написвайки провинциални истории като „Pedra Sobre Pedra”, „Fera Ferida” и „A Indomada”.
Силвио де Абреу отива в най-гледаното време и изпъква с „Rainha da Sucata” и „A Proxima Vitima”.
Ивани Рибейро написва двете си най-добри новели в Глобо: римейковете на „Mulheres de Areia” и „A Viagem”.
Силвио де Абреу отива в най-гледаното време и изпъква с „Rainha da Sucata” и „A Proxima Vitima”.
Ивани Рибейро написва двете си най-добри новели в Глобо: римейковете на „Mulheres de Areia” и „A Viagem”.
Други помнени заглавия: „Barriga de Aluguel”, на Глория Перез; „Vamp”, на Антонио Калмон; „Quatro por Quatro”, на Карлос Ломбарди; „От обич”, на Маноел Карлос; и „Xica da Silva”, на Валсир Караско, продуцирана от Маншете.
2000
Настъпването на новия век показва, че теленовелата се е променяла от зараждането си. Променяла се е откъм създаване, производство. Превърнала се е в индустрия, която изгражда професионалисти и носи печалба. Войната за зрителския интерес продължава, сега повече от всякога. Но теленовелата все още се опира на мелодрамата на сапунките, тъй като структурата й е същата като на някогашните радионовели. Най-големият пример за това е „Клонинг”, на Глория Перез, главозамайващ успех, една „отявлена сапунка”.
Настъпването на новия век показва, че теленовелата се е променяла от зараждането си. Променяла се е откъм създаване, производство. Превърнала се е в индустрия, която изгражда професионалисти и носи печалба. Войната за зрителския интерес продължава, сега повече от всякога. Но теленовелата все още се опира на мелодрамата на сапунките, тъй като структурата й е същата като на някогашните радионовели. Най-големият пример за това е „Клонинг”, на Глория Перез, главозамайващ успех, една „отявлена сапунка”.
Рекорд, след успеха на новата версия на „Робинята Изаура”, написана от Тиаго Сантиаго, започва да прави сериозни вложения в теледраматургията, жадувайки позициите на Глобо и надмощие в производството на новели. Изреждат се няколко успехи, като трилогията „Os Mutantes”, на Тиаго Сантиаго, „Cidadao Brasileiro” и „Poder Paralelo” на Лауро Сезар Муниз, и „Vidas Opostas” на Маурисио Мораес.
Глобо продължава с някои успехи, но гледаемостта на новелите (и на телевизията като цяло) с всяка изминала година е по-ниска, отражение на популяризирането на средства, които ощетяват гледаемостта на свободната телевизия – като кабелната и сателитната -, отражение и на промените в поведението на населението като цяло, както и на известно пренасищане от жанра.
Други заглавия, заслужаващи внимание: „Семейни връзки” и „Mulheres Apaixonadas”, на Маноел Карлос;
Други заглавия, заслужаващи внимание: „Семейни връзки” и „Mulheres Apaixonadas”, на Маноел Карлос;
„O Cravo e a Rosa”, „Шоколад и пипер”, „Alma Gemea” и „Caras e Bocas”, на Валсир Караско; „Цената на славата”, на Жилберто Брага; „Цветът на греха”, „Студена кръв” и „A Favorita”, на Жоао Емануел Карнейро; „Господарка на съдбата”, на Агиналдо Силва; и „Белисима”, на Силвио де Абреу.
Източник: http://www.teledramaturgia.com.br
Превод от португалски: roxano
Източник: http://www.teledramaturgia.com.br
Превод от португалски: roxano