Начало
Новини
Видео
Музика
Снимки
Скоро по Глобо
Минисериали
Стари теленовели
Теленовели по света
Актьори и актриси
Интервюта и статии
Интервюта - Глобо
Форум
Филмография

Телевизия
1963 - 2-5499 Ocupado (Excelsior) - Larry
1964 - Mae (Excelsior) - Betinho
1964 - Ambicao (Excelsior) - Miguel
1965 - A Deusa Vencida (Excelsior) - Edmundo Amarante
1966 - Almas de Pedra (Excelsior)  - Eduardo
1967 - Sangue e Areia - Juan Gallardo
1967 - O Grande Segredo (Excelsior) - Celso
1968 - A Gata de Vison - Bob Ferguson
1969 - Rosa Rebelde - Sandro / Fernando de Aragon
1970 - Irmaos Coragem - Joao Coragem
1971 - O Homem que Deve Morrer - Ciro Valdez
1973 - Cavalo de Aco - Rodrigo Soares
1973 - O Semideus - Hugo Leonardo Filho / Raul de Paula
1975 - Escalada - Antonio Dias
1976 - Saramandaia - D. Pedro I
1977 - Espelho Magico - Diogo Maia
1979 - Os Gigantes - Fernando Lucas
1980 - Coracao Alado - Juca Pitanga
1981 - Brilhante - Paulo Cesar
1982 - Caso Verdade, Filhos da Esperanca - Theo Faron
1983 - Guerra dos Sexos - Felipe de Alcantara Pereira Barreto
1984 - Meu Destino E Pecar - Paulo de Oliveira
1985 - Grande Sertao: Veredas - Hermogenes
1985 - O Tempo e o Vento - Capitao Rodrigo Cambara
1986 - Roque Santeiro - Coronel Emerenciano Castor (participacao especial no ultimo capitulo)
1986 - Roda de Fogo - Renato Villar
1988 - Tarcisio e Gloria - Bruno Lazarini
1989 - Tieta - ele mesmo (participacao especial)
1990 - Araponga  - Aristenio Catanduva
1990 - Desejo - Euclides da Cunha
1991 - Especial Escolinha do Professor Raimundo - 25 Anos dos Trapalhoes - Ptolomeu
1992 - De Corpo e Alma - Diogo
1993 - Fera Ferida - Feliciano Mota da Costa
1994 - Patria Minha - Raul Pellegrini
1996 - O Rei do Gado - Giuseppe Berdinazzi
1998 - Torre de Babel - Cesar Toledo
1998 - Hilda Furacao - Coronel Joao Possidonio
2000 - A Muralha - Dom Jeronimo Taveira
2001 - Um Anjo Caiu do Ceu - Joao Medeiros
2002 - O Beijo do Vampiro - Boris Vladescu
2004 - Um So Coracao - Antonio de Sousa Borba|Coronel Totonho
2004 - Senhora do Destino - Jose Carlos Tedesco (participacao especial)
2005 - Bang Bang - John McGold (participacao especial)
2006 - Paginas da Vida -  Tide (Aristides Martins de Andrade)
2007 - Duas Caras - Hermogenes Rangel (participacao especial)
2008 - A Favorita - Frederico Copola
2010 - Cama de Gato - ele mesmo (participacao especial)
2010 - Afinal, o Que Querem as Mulheres? -  Romeu

Кино
1963 - Casinha Pequenina
1965 - A Desforra
1969 - Quele do Pajeu - Quele (Clemente)
1969 - Mascara da Traicao - Carlos
1969 - Verao de Fogo
1970 - Amemo Nus (inacabado)
1971 - As Confissoes de Frei Abobora
1972 - Independencia ou Morte - D. Pedro I
1972 - Missao: Matar
1974 - O Marginal - Valdo
1977 - Elza e Helena
1979 - O Cacador de Esmeraldas - capitao-mor
1979 - A Republica dos Assassinos
1981 - O Beijo no Asfalto - Aprigio
1981 - Eu Te Amo - Ulisses
1981 - A Idade da Terra
1982 - Amor Estranho Amor  - Dr. Osmar
1983 - O Cangaceiro Trapalhao
1987 - Eu - Marcelo
1989 - Solidao, Uma Linda Historia de Amor
1990 - Boca de Ouro - Boca de Ouro
Тарсизио Мейра
Тарсизио Мейра - един живот, посветен на бразилското изкуство.

Тарсизио Магаляес Собриньо е роден на 5 октомври 1935 г. в Сао Пауло. На младини му се иска да стане дипломат, но не издържа първия изпит в Instituto Rio Branco, през 1957, и се отказва. Професионалната му артистична кариера започва през 1959 г. в пиесата „Soldado Tanaka”, на Жоржи Кайзер, по покана на Сержио Кардозо.
Още преди това Тарсизио Мейра участва в няколко театрални пиеси като „Cha e simpatia” (1957), на Роберт Андерсон, и „Quando as paredes falam” (1957), на Ференц Молнар, със състава Нидия Лисия-Сержио Кардозо. През 1961 г. играе с актрисата Глория Менезес в радио новелата „Um pires amargo”, на Tupi. Двамата се женят през следващата година и са заедно и до днес.

Тарсизио Мейра дебютира в телевизията през 1961 г. в „Grande Teatro Tupi”. През 1963 г. участва в първата бразилска новела, излъчвана всеки ден, „25499 ocupado”, на Дулсе Сантучи, дава по TV Excelsior в Сао Пауло и по Canal 2 в Рио де Жанейро. Като Лари си партнира с Глория Менезес, която е Емили.
Следващата година играе в „Ambicao”, новела на Ивани Рибейро, представена от TV Excelsior. Преди да започне да работи в TV Globo, Тарсизио Мейра се снима в повече от девет новели, сред които: „A deusa vencida” (1965) и „Almas de pedra” (1966), и двете на Ивани Рибейро, излъчвани по TV Excelsior.

Дебютът на Тарсизио Мейра в TV Globo е през 1968 г. в новелата „Sangue e areia”, дело на Жанет Клер. Успехът на новелата и на главната двойка превръща двамата в една от най-предпочитаните от зрителите романтична двойка. Още същата година актьорът участва в „A gata de vison”, на Глория Магадан, заедно с Йона Магаляес. Публиката недоволства и не след дълго Тарсизио Мейра отново играе с Глория Менезес в „Rosa rebelde”, на Жанет Клер.
През 1970 г. Тарсизио Мейра изпълнява главна роля в „Irmaos Coragem”, на Жанет Клер, пресъздавайки Жоао Коражен, чиято половинка е Лара, изпълнявана от Глория Менезес. Режисирана от Даниел Фильо и Милтон Гонсалвес, новелата е един от най-големите успехи на черно-белия период в бразилската телевизия.

През следващата година Тарсизио Мейра отново е обвързан и на екрана с Глория Менезес в новелата „O homem que deve morrer”, отново на Жанет Клер. В историята е засегната важната тема за сърдечната трансплантация, като първата такава операция в Бразилия е осъществена през 1968 г. През 1973 г. актьорът участва в „Cavalo de aco”, на Валтер Неграо. През същата година сеснима и в „O semideus”, на Жанет Клер.
През 1975 г. Тарсизио Мейра пресъздава земевладелеца Антонио Диас в „Escalada”, на Лауро Сезар Муниз. Актьорът се превъплъщава и в двата периода на героя си, като във втория е на 70 години, което му коства не малко старание. След специалното му участие като Дон Педро I в „Saramandaia”, на Диас Гомес, се снима в още две новели на Лауро Сезар Муниз : „Espelho magico”, през 1977 г., и „Os gigantes”, през 1979 г.

През 1980 г. Тарсизио Мейра се превъплъщава в поредния си герой, създаден от Жанет Клер: скулпторът Жука Питанга в новелата „Coracao alado”. В тази история е част от любовен триъгълник с Дебора Дуарте и Вера Фишер. Впоследствие участва в „Brilhante”, на Жилберто Брага, където отново играе с Вера Фишер.
През 1983 г. в „Guerra dos sexos”, на Силвио де Абреу, има първата си комична роля. С участието на Пауло Аутран и Фернанда Монтенегро, новелата получава няколко награди от асосиацията на критиците от Сао Пауло (APCA), сред които Най-добра новела на годината и Най-добър сценарий. Тарсизио е в кожата на нескопосания Фелипе, герой, в противоречие с дотук изградения на актьора образ. Въпреки всеобщата почуда, публиката оценява подобаващо опита и играта му.
През 1984 г. Тарсизио Мейра е зает с минисериала „Meu destino e pecar”, на Еуклидес Мариньо, редом до Луселия Сантос. През следващата година се преобразява в капитан Родриго Камбара в минисериала „Времето и вятърът”, на Док Компарато, вдъхновен от първата част от трилогията на Ерико Верисимо („O continente”). В навечерието на петдесетата си годишнина Тарсизио Мейра упорства, предпочитайки да изпълни Лисурго Камара; според него капитан Родриго трябва да бъде изпълнен от някой трийсетгодишен актьор. Въпреки всичко, след голямо настояване от страна на ръководството на TV Globo, решава да приеме предизвикателството, и накрая се оказва, че е изпълнил една от най-забележителните си роли.През същата 1985 г. Тарсизио Мейра участва в още един минисериал : „Grande sertao: veredas”, адаптация на Малтер Жоржи Дърст по едноименния роман на Гимараес Роза. Тарсизио Мейра пресъздава поредния си капитан, предателят Ерможенес, който също е в противовес с образа му на чаровник. 25-те серии се снимат в продължение на 90 дни, за които над две хиляди професионалисти обикалят провинцията в неимоверни усилия да преведат творбата на Гимараес Роза на телевизионен език.

През 1986 г. Тарсизио Мейра отново играе в новели, превъплътен в безскрупулния предприемач Ренато Вилар, който открива, че има мозъчен тумор, в новелата „Roda de fogo”, на Лауро Сезар Муниз. Когато, в края на сериала, героят му умира, много зрители са възмутени и пишат до TV Globo молби за това Ренато Вилар да остане жив.
През 1988 г. Тарсизио Мейра и Глория Менезес са блестящи в „Tarcisio & Gloria”, на Даниел Фильо, Еуклидес Мариньо и Антонио Калмон. Поредицата бележи началото на копродуцентството в Globo. Освен актьори, Тарсизио Мейра и Глория Менезес са и продуценти на серията. Занимават се с въпроси относно продажбите за чужбина. Тарсизио Мейра дори режисира няколко епизода.
През 1990 г. се снима в минисериала „Desejo”, на Глория Перез. Преобразен в писателя Еуклидес да Куня, той е в любовен триъгълник с героите на Вера Фишер и Гильерме Фонтес. През същата година участва и в „Araponga”, новела на Диас Гомес, Лауро Сезар Муниз и Ферейра Гулар, които се опитват да вкарат новелата в ритъма на минисериал.
През 90-те Тарсизио Мейра участва и в следните новели : главна роля в „De corpo e alma” (1992), на Глория Перез, като съдия Диого; специално участие като Фелисиано Мота да Коста в „Fera ferida” (1993), на Агиналдо Силва, Ана Мария Морецон и Рикардо Линярес; безскрупулният бизнесмен Раул Пелегрини в „Patria minha” (1994), на Жилберто Брага, и преуспяващия изпълнителен директор Сезар Толедо в „Torre de Babel” (1998), на Силвио де Абреу. Актьорът участва през 1996 г. и в първата фаза на новелата „O rei do gado”, на Бенедито Руй Барбоса, а героят му се нарича Джузепе Бердинаци.

През 90-те Тарсизио Мейра се снима и в два минисериала. През 1998 г. е полковник Жоао в „Hilda Furacao”, на Глория Перез. През 1000 г. се снима в „A muralha”, на Мария Аделайде Амарал и Жоао Емануел Карнейро Актьорът е злодеят Дон Жеронимо, враг на Дон Брас, изпълняван от Мауро Мендонса. Освен отблъскващата външност, отнемаща дълги часове в гримьорната, героят е и доста навлечен, 15 кг тежат препаските, мантиите и т.н. Друга особеност на Дон Жеронимо са и сексуалните му извращения и злините, които причинява на дона Ана, героинята, изпълнявана от актрисата Летисия Сабатела. За участието си в минисериала Тарсизио Мейра получава наградата за най-добър актьор на асоциацията на критиците от Сао Пауло.
През 2001 г. Тарсизио Мейра пресъздава фотографа Жоао Медейрос в новелата „Um anjo caiu do ceu”, на Антонио Калмон. През следващата година се снима в „O beijo do vampiro”, на същия автор. Персонажът му е могъщият вампир Борис, който последва в Марамуреш (град в област Трансилвания, Румъния), вечната си любима Ливия (Флавия Алесандра) и своя син и наследник Зека (Кайки Брито).
Актьорът има специално участие в новелата „Господарка на съдбата”, на Агиналдо Силва, в ролята на Жозе Карлос Тедеско, през 2004 г. През същата година играе в минисериала „Um so coracao”, на Мария Аделайде Амарал и Алсидес Ногейра, в който е полковник Тотоньо, или Антонио де Соуза Борба. През 2005 г. отново има специално участие: този път като Джон Макголд в новелата „Bang bang”, на Марио Прата. Следващата му новела е от 8 ч. по TV Globo през следващата година, „Страници от живота”, на Маноел Карлос, в която е патриархалния Аристидес „Тиди” Мартинс де Андраде. През 2007 г. има специално участие в първите серии на „Duas caras”, на Агиналдо Силва, като безскрупулния Ерможенес.

Блесва в „A favorita” (2008), на Жоао Емануел Карнейро, в ролята на идеалистът Копола, някогашната любов на Ирен Фонтини, изпълнявана от Глория Менезес.
Кариерата му в киното включва филми, сред които „Missao: matar” (1972), на Robert L. Fisch, „A idade da Terra” (1980), на Глаубер Роша, „Eu te amo” (1981), на Арналдо Жабор, „O beijo no asfalto” (1980), на Бруно Барето, „Amor estranho amor” (1982), на Валтер Уго Хури, и „Boca de Ouro” (1990), на Валтер Авансини. За ролята си в последния взима наградата за най-добър актьор на фестивала за латиноамериканско кино в Ню Йорк.
В театъра Тарсизио Мейро играе в „Tudo bem no ano que vem” (1976), на Bernard Slade, „Особен ден” (1986), на Еторе Скола, в който е преследвания от нацизма хомосексуалист Габриел, „O duplo” (1992), на Домингос Оливейра, и „E continua... tudo bem” (1996), продължение напиесата на Bernard Slade. И в четирите пиеси играе с Глория Менезес.

Тарсизио Мейра и Глория Менезес са родителите на актьора Тарсизио Фильо (Себастиан в "Шоколад и пипер"), роден през 1964 г. в Сао Пауло.

Благодарности на roxano за превода от португалски език