Дрика Мораес казва, че изпълнява няколко роли в „Alma Gemea"
Дрика Мораес счита, че има няколко роли, възложени от автора Валсир Караско. При всяко „обръщане” в „Alma Gemea” героинята на актрисата Оливия се представя в различна светлина. В началото тя не е нищо повече от непохватна домакиня, която живее за съпруга си Раул, изпълняван от Луиджи Баричели. После, след края на брака й, се вижда задължена да си потърси работа, за да издържа двете си деца. Сега, собственица на ресторант, открива, че е съблазнителка и се влюбва във Виторио, изпълняван от Малвино Салвадор.
„Винаги, като Валсир ме кани за ново начинание, първо казвам да, а сценария чета после. Доверявам му се със затворени очи”, уверява.
На 36 години и с 23-годишна кариера, Дрика не се подвоумява да каже, че най-паметните персонажи в кариерата й са създавани от Валсир. Първата й героиня Виоланте от „Xica da Silva” дори в момента е отново в ефир, в повторението по SBT. Изненадващо, Валсир Караско се колебаел дали да не избере актрисата, известна с комедийния си усет, за отрицателната роля. Променя идеята си единствено благодарение на убедилия го покоен режисьор Валтер Авансини.
„Много бих се развала да изиграя друга злодейка. Не го правя само защото не ме канят. Проблемът е, че в телевизията се рискува малко. Няма място за грешка”, жалва се актрисата, която работи с Валсир в „О Cravo e a Rosa” и „Шоколад и пипер”.
Действително, откакто дебютира в телевизията през 1989 г., Дрика Мораес не е правила друго, освен да олицетворява забавни образи като Сида в „Top Model”, Дениз в „Quatro por Quatro” и Марсия в „Шоколад и пипер”.
За да подсили комичния стереотип, актрисата дори взема участие в кампанията на Casal Unibanco, дело на агенция W/Brasil, в която изпълнява смешната Рената, жена на също толкова забавния Карлос Андре, изпълняван от актьора Жоао Камарго. Заедно, двамата играят в над 30 филмчета в продължение на пет години. „По това време бях клиент на друга банка. На опашката на касата хората все ме закачаха: „Виж ти, каква лъжлива реклама!””, смее се.
Какво различава Оливия от „Alma Gemea” от няколкото други комедийни героини, които си изпълнявала в телевизията?
От самото начало допусках, че Оливия ще ми се услади поради това, че не е нито добрата, нито злата в историята. Ако играеш добрата, те сполита задължението поведението ти да бъде политически коректно. Ако играеш злодейката, те сполита задължението да вършиш злото, или пък злините в историята. Докато Оливия е разнообразна. Както казват, знае две и двеста. Тя е няколко героини в една. Както е доверена приятелка, така е и непохватна домакиня, която не умее да си върши задачите. Да не говорим, че от самото началото бе предвиден този завой на персонажа. След като загубва всичко, тя съумява да преподреди нещата и да се изправи на крака. Иначе казано, нямам от какво да се оплача.
А как реагира публиката по улиците?
Хората обожават Оливия. Тя грабва. Ситуациите, в които се забърква, са все заплетени. В една сцена си изгаря дупето на котлона. В друга се сборичква на улицата с полицай. Винаги има елемент на изненада. Като изляза навън, хората питат: „А днес какво ще стане? Каква е следващата й бъркотия?” Да не говорим как стискат палци на Виторио. Този младеж е всенародна страст! (смее се) Не очаквах да се получи толкова добре.
Често си свързвана с комичните образи. Кога откри, че имаш даденост за хумора?
Още като дете бях вечната нахалница на класа. Обичах да говоря глупости, да имитирам хората… Когато започнах в телевизята, това набра скорост, с времето изкристализира доста. Слава богу играх в „Xica da Silva”, на режисьора Валтер Авансини, която беше революция в живота ми. Оттогава започнах да преминавам през другите стилове. Но хуморът така ми налетя, че не е за разправяне… Обикновено казвам, че не аз съм го гонила. Той е търчал след мен.
Но ти разсмиваше чак и от телевизионни реклами. Как дойде поканата за участие в рекламата на Casal Unibanco?
Така си е! Това беше най-големият ми късмет в живота. В случая си спомням, че постоянно се явявах на прослушвания за реклами, но никога не ги минавах. И живеех много оскъдно. За да добиете представа, още живеех в дома на майка ми. Оплаквах се: „Мамо, никой не вярва в мен, не съм убедителна. Не мога да продам и кутия кибрит”. На прослушванията се потях и гледах нацупено. Беше ме срам, изглеждаше, че говоря лошо за продукта. Докато не ме одобриха. Изобщо не повярвах… (смее се).
Режисьорът Валтер Авансини единствен повярва, че си способна да пресъздадеш по-драматичен образ. Как реагира ти, като те поканиха за ролята на Виоланте в „Xica da Silva”?
Пак не повярвах. Но му бях много благодарна. Много благодарна за това, че някой погледна на мен по различен начин. В такива случаи актьорът е много благодарен, че са го усетили извън обичайния шаблон, в който е поставян. Вечно ще бъда благодарна на Авансини за удоволствието, което ми предостави. Преживяването беше толкова хубаво, че ми се иска да се повтори при първа възможност.
Почти десет години по-късно, как ти се струва идеята на SBT да повтори новелата?
Леле-мале, това повторение е праисторическо! Като гледам отново новелата, изпитвам смесица от вълнения. И до днес „Xica da Silva” е много интересен и смел проект. Смел, защото показва една безцветна Бразилия, която живее в мрак. Хората са нямали достъп до нищо, а положението на чернокожите действително е било ужасяващо. Не са ги имали за хора, купували са ги като животни… От друга страна, близо десет години по-късно, „Xica da Silva” не престава да бъде една малко „trash" продукция. Сцените на голота и война, например, са много плахи. Сега могат да породят смях. Въпреки това, пак ще кажа, смелостта на начинанието е невъзразима. Както е невероятна и гледаемостта, която новелата поддържа. Не е за вярване, извънредно е.
Любопитно, единствената ти по-драматична телевизионна роля е в Manchete. Вярваш ли, че някой ден ще изиграеш нещо подобно и в Глобо?
Мисля, че да… Не знам… Всичко е възможно, нали така? Въпросът е до възможност. Аз лично умирам от желание да изиграя друга злодейка. Само че липсват покани. След Виоланте изпълних и Марсела в „O Cravo e a Rosa”, но тази не се брои. Марсела не беше чак злокобна. Напротив. Даже беше забавна понякога. Но, отговаряйки на въпроса ти, не смятам, че вратите са затворени. А и съм наясно, че в телевизията всичко се повтаря и малко се рискува. Но все пак се рискува…
Освен Виоланте от „Xica da Silva”, от какво друго направено в телевизията се гордееш?
Виж, много обичам всичко, което съм направила с Валсир и Жоржи Фернандо. Валсир, например, е от тези автори, които развиват всички истории в дадена новела. При него няма за какво да се тревожиш. Освен това, макар да работи все с едни и същи образи, той е способен да ги организира винаги по нов, изобретателен и необичаен начин. С него, например, съм имала две героини, които мога да нарека „кич и шик”, защото не искаха да слязат от високите токчета и силно се вълнуваха от външността - накратко, две фукли. И двете имаха собствен и разграничим свят. Имам пълно доверие на Валсир. Като ме покани да играя в нещо, не чета сценария. Знам, че ще развие работата по хубав начин.
Последните ти четири новели са старовремски. Имаш ли някакво предпочитание към жанра?
Нямам каквото и да е предпочитание към този или онзи жанр. Подозирам, че старовремските продукции имат известно предпочитание към мен. Поради някаква причина вечно ме търсят. Сигурно имам старовремско излъчване… Знам само, че ставам специалистка в старовремските новели от 6 ч.. Най-якото е удоволствието да спасявам речника си. Обожавам да произнасям думи като шикалка, например, които иначе не бих използвала. Освен това, най-голямото плюскане в Прожак пада винаги в старовремските новели на Валсир. Най-вече селските. Когато играя в негова новела, винаги качвам няколко килца.
На сцените на живота
Актьорът Мигел Фалабела събужда интереса на Дрика Мораес към актьорското изкуство. В случая Адриана Мораес Рего Рейс е едва на 10 години и учи в седмия випуск на колежа Andrews в южно Рио. Все още неизвестният Мигел Фалабела работи като учител по театър на учениците от средния курс, сред които са Мариза Монте, Тереза Сейблиц, Фелипе Мартинс и други.
„Въпреки че нямаше как да посещавам курса, Фалабела ми даваше да участвам в някое и друго упражнение. Така се всъщност се заинтересувах от някакво нещо в живота”, подчертава.
Малко след това Дрика решава да завърши Табладо при Мария Клара Машадо, една от най-традиционните театрални школи в Рио. На 13 години се представя в първия си спектакъл, детският „Os 12 Trabalhos de Hercules”, на Монтейро Лобато. В актьорския състав - бъдещи телевизионни „асове” и „звезди”, като Малу Мадер, Маурисио Матар и Алешандре Фрота.
„По онова време стигнах дотам да се отказвам от купоните и ваканциите само и само да се занимавам с театър”, уверява. Вече поотраснала, помага в основаването на Cia. dos Atores, ръководена от Енкрике Диаз. В нея дебютира като художествен ръководител на спектакъла „A Bao A Qu”, по „Livro dos Seres Imaginarios” на Жоржи Луиз Боржес.
Като актриса Дрика Мораес участва в „So Eles o Sabem”, „Melodrama” и „O Rei da Vela”, все на Cia. dos Atores.
Разноликата актриса съставя и хореографията на спектакъла „A Morta”, 1992 г., когато получава заслужена номинация за награда та Shell, а глас извива в мюзикъла „Pianissimo”, 1993 г., когато получава наградата Мамбембе за най-добра актриса.
„Изпитвам най-голямата гордост, че преживявам от професията си. Главно защото знам, че времената са тежки. Познавам куп талантливи хора, които за съжаление работят малко и не печелят добре. Да работиш постоянно е привилегия”, оценява.
Изпълнена с чар
Дебютът на Дрика Мораес в телевизията не би могъл да бъде по-незабележим. Първата й поява на екрана е в Глобо през 1986 г. в епизода „O Sequestro de Lauro Corona do Teletema”, дело на Рикардо Линярес, по режисура на Карлос Магаляес. В него изпълнява умствено изостанала, която се идентифицира с тъжния герой, изпълняван от Лауро Корона в новела. Тъй като прозукцията, в която актьорът играе, е към своя край, братът на девойката решава да го отвлече, за да не страда тя. Макар и малка, ролята на Дрика привлича вниманието на режисьора Роберто Талма, отговарящ за сериала, който поканва актрисата да се снима в „Top Model” три години по-късно.
В историята на Валтер Неграо и Антонио Калмон Дрика дава живот на Сида, домашна помощница, която, според самата актриса, „все си заплюва измамници и мошеници”. „Ролята беше малка, но „избивах рибата” във всяка сцена”, изтъква.
Въпреки че героинята й наистина присъства само в поддържащия актьорски състав, Дрика се превръща в едно от откритията на новелата. Дотолкова, че оттогава насам я канят за безброй хумористични изяви като „A Comedia da Vida Privada”, „Garotas do Programa” и „Os Aspones”. „Нямам предпочитание към хумора. Ако ме питате, бих смесвала комичното с драматичното”, заканва се.
Благодарности на roxano за превода от португалски език
„Винаги, като Валсир ме кани за ново начинание, първо казвам да, а сценария чета после. Доверявам му се със затворени очи”, уверява.
На 36 години и с 23-годишна кариера, Дрика не се подвоумява да каже, че най-паметните персонажи в кариерата й са създавани от Валсир. Първата й героиня Виоланте от „Xica da Silva” дори в момента е отново в ефир, в повторението по SBT. Изненадващо, Валсир Караско се колебаел дали да не избере актрисата, известна с комедийния си усет, за отрицателната роля. Променя идеята си единствено благодарение на убедилия го покоен режисьор Валтер Авансини.
„Много бих се развала да изиграя друга злодейка. Не го правя само защото не ме канят. Проблемът е, че в телевизията се рискува малко. Няма място за грешка”, жалва се актрисата, която работи с Валсир в „О Cravo e a Rosa” и „Шоколад и пипер”.
Действително, откакто дебютира в телевизията през 1989 г., Дрика Мораес не е правила друго, освен да олицетворява забавни образи като Сида в „Top Model”, Дениз в „Quatro por Quatro” и Марсия в „Шоколад и пипер”.
За да подсили комичния стереотип, актрисата дори взема участие в кампанията на Casal Unibanco, дело на агенция W/Brasil, в която изпълнява смешната Рената, жена на също толкова забавния Карлос Андре, изпълняван от актьора Жоао Камарго. Заедно, двамата играят в над 30 филмчета в продължение на пет години. „По това време бях клиент на друга банка. На опашката на касата хората все ме закачаха: „Виж ти, каква лъжлива реклама!””, смее се.
Какво различава Оливия от „Alma Gemea” от няколкото други комедийни героини, които си изпълнявала в телевизията?
От самото начало допусках, че Оливия ще ми се услади поради това, че не е нито добрата, нито злата в историята. Ако играеш добрата, те сполита задължението поведението ти да бъде политически коректно. Ако играеш злодейката, те сполита задължението да вършиш злото, или пък злините в историята. Докато Оливия е разнообразна. Както казват, знае две и двеста. Тя е няколко героини в една. Както е доверена приятелка, така е и непохватна домакиня, която не умее да си върши задачите. Да не говорим, че от самото началото бе предвиден този завой на персонажа. След като загубва всичко, тя съумява да преподреди нещата и да се изправи на крака. Иначе казано, нямам от какво да се оплача.
А как реагира публиката по улиците?
Хората обожават Оливия. Тя грабва. Ситуациите, в които се забърква, са все заплетени. В една сцена си изгаря дупето на котлона. В друга се сборичква на улицата с полицай. Винаги има елемент на изненада. Като изляза навън, хората питат: „А днес какво ще стане? Каква е следващата й бъркотия?” Да не говорим как стискат палци на Виторио. Този младеж е всенародна страст! (смее се) Не очаквах да се получи толкова добре.
Често си свързвана с комичните образи. Кога откри, че имаш даденост за хумора?
Още като дете бях вечната нахалница на класа. Обичах да говоря глупости, да имитирам хората… Когато започнах в телевизята, това набра скорост, с времето изкристализира доста. Слава богу играх в „Xica da Silva”, на режисьора Валтер Авансини, която беше революция в живота ми. Оттогава започнах да преминавам през другите стилове. Но хуморът така ми налетя, че не е за разправяне… Обикновено казвам, че не аз съм го гонила. Той е търчал след мен.
Но ти разсмиваше чак и от телевизионни реклами. Как дойде поканата за участие в рекламата на Casal Unibanco?
Така си е! Това беше най-големият ми късмет в живота. В случая си спомням, че постоянно се явявах на прослушвания за реклами, но никога не ги минавах. И живеех много оскъдно. За да добиете представа, още живеех в дома на майка ми. Оплаквах се: „Мамо, никой не вярва в мен, не съм убедителна. Не мога да продам и кутия кибрит”. На прослушванията се потях и гледах нацупено. Беше ме срам, изглеждаше, че говоря лошо за продукта. Докато не ме одобриха. Изобщо не повярвах… (смее се).
Режисьорът Валтер Авансини единствен повярва, че си способна да пресъздадеш по-драматичен образ. Как реагира ти, като те поканиха за ролята на Виоланте в „Xica da Silva”?
Пак не повярвах. Но му бях много благодарна. Много благодарна за това, че някой погледна на мен по различен начин. В такива случаи актьорът е много благодарен, че са го усетили извън обичайния шаблон, в който е поставян. Вечно ще бъда благодарна на Авансини за удоволствието, което ми предостави. Преживяването беше толкова хубаво, че ми се иска да се повтори при първа възможност.
Почти десет години по-късно, как ти се струва идеята на SBT да повтори новелата?
Леле-мале, това повторение е праисторическо! Като гледам отново новелата, изпитвам смесица от вълнения. И до днес „Xica da Silva” е много интересен и смел проект. Смел, защото показва една безцветна Бразилия, която живее в мрак. Хората са нямали достъп до нищо, а положението на чернокожите действително е било ужасяващо. Не са ги имали за хора, купували са ги като животни… От друга страна, близо десет години по-късно, „Xica da Silva” не престава да бъде една малко „trash" продукция. Сцените на голота и война, например, са много плахи. Сега могат да породят смях. Въпреки това, пак ще кажа, смелостта на начинанието е невъзразима. Както е невероятна и гледаемостта, която новелата поддържа. Не е за вярване, извънредно е.
Любопитно, единствената ти по-драматична телевизионна роля е в Manchete. Вярваш ли, че някой ден ще изиграеш нещо подобно и в Глобо?
Мисля, че да… Не знам… Всичко е възможно, нали така? Въпросът е до възможност. Аз лично умирам от желание да изиграя друга злодейка. Само че липсват покани. След Виоланте изпълних и Марсела в „O Cravo e a Rosa”, но тази не се брои. Марсела не беше чак злокобна. Напротив. Даже беше забавна понякога. Но, отговаряйки на въпроса ти, не смятам, че вратите са затворени. А и съм наясно, че в телевизията всичко се повтаря и малко се рискува. Но все пак се рискува…
Освен Виоланте от „Xica da Silva”, от какво друго направено в телевизията се гордееш?
Виж, много обичам всичко, което съм направила с Валсир и Жоржи Фернандо. Валсир, например, е от тези автори, които развиват всички истории в дадена новела. При него няма за какво да се тревожиш. Освен това, макар да работи все с едни и същи образи, той е способен да ги организира винаги по нов, изобретателен и необичаен начин. С него, например, съм имала две героини, които мога да нарека „кич и шик”, защото не искаха да слязат от високите токчета и силно се вълнуваха от външността - накратко, две фукли. И двете имаха собствен и разграничим свят. Имам пълно доверие на Валсир. Като ме покани да играя в нещо, не чета сценария. Знам, че ще развие работата по хубав начин.
Последните ти четири новели са старовремски. Имаш ли някакво предпочитание към жанра?
Нямам каквото и да е предпочитание към този или онзи жанр. Подозирам, че старовремските продукции имат известно предпочитание към мен. Поради някаква причина вечно ме търсят. Сигурно имам старовремско излъчване… Знам само, че ставам специалистка в старовремските новели от 6 ч.. Най-якото е удоволствието да спасявам речника си. Обожавам да произнасям думи като шикалка, например, които иначе не бих използвала. Освен това, най-голямото плюскане в Прожак пада винаги в старовремските новели на Валсир. Най-вече селските. Когато играя в негова новела, винаги качвам няколко килца.
На сцените на живота
Актьорът Мигел Фалабела събужда интереса на Дрика Мораес към актьорското изкуство. В случая Адриана Мораес Рего Рейс е едва на 10 години и учи в седмия випуск на колежа Andrews в южно Рио. Все още неизвестният Мигел Фалабела работи като учител по театър на учениците от средния курс, сред които са Мариза Монте, Тереза Сейблиц, Фелипе Мартинс и други.
„Въпреки че нямаше как да посещавам курса, Фалабела ми даваше да участвам в някое и друго упражнение. Така се всъщност се заинтересувах от някакво нещо в живота”, подчертава.
Малко след това Дрика решава да завърши Табладо при Мария Клара Машадо, една от най-традиционните театрални школи в Рио. На 13 години се представя в първия си спектакъл, детският „Os 12 Trabalhos de Hercules”, на Монтейро Лобато. В актьорския състав - бъдещи телевизионни „асове” и „звезди”, като Малу Мадер, Маурисио Матар и Алешандре Фрота.
„По онова време стигнах дотам да се отказвам от купоните и ваканциите само и само да се занимавам с театър”, уверява. Вече поотраснала, помага в основаването на Cia. dos Atores, ръководена от Енкрике Диаз. В нея дебютира като художествен ръководител на спектакъла „A Bao A Qu”, по „Livro dos Seres Imaginarios” на Жоржи Луиз Боржес.
Като актриса Дрика Мораес участва в „So Eles o Sabem”, „Melodrama” и „O Rei da Vela”, все на Cia. dos Atores.
Разноликата актриса съставя и хореографията на спектакъла „A Morta”, 1992 г., когато получава заслужена номинация за награда та Shell, а глас извива в мюзикъла „Pianissimo”, 1993 г., когато получава наградата Мамбембе за най-добра актриса.
„Изпитвам най-голямата гордост, че преживявам от професията си. Главно защото знам, че времената са тежки. Познавам куп талантливи хора, които за съжаление работят малко и не печелят добре. Да работиш постоянно е привилегия”, оценява.
Изпълнена с чар
Дебютът на Дрика Мораес в телевизията не би могъл да бъде по-незабележим. Първата й поява на екрана е в Глобо през 1986 г. в епизода „O Sequestro de Lauro Corona do Teletema”, дело на Рикардо Линярес, по режисура на Карлос Магаляес. В него изпълнява умствено изостанала, която се идентифицира с тъжния герой, изпълняван от Лауро Корона в новела. Тъй като прозукцията, в която актьорът играе, е към своя край, братът на девойката решава да го отвлече, за да не страда тя. Макар и малка, ролята на Дрика привлича вниманието на режисьора Роберто Талма, отговарящ за сериала, който поканва актрисата да се снима в „Top Model” три години по-късно.
В историята на Валтер Неграо и Антонио Калмон Дрика дава живот на Сида, домашна помощница, която, според самата актриса, „все си заплюва измамници и мошеници”. „Ролята беше малка, но „избивах рибата” във всяка сцена”, изтъква.
Въпреки че героинята й наистина присъства само в поддържащия актьорски състав, Дрика се превръща в едно от откритията на новелата. Дотолкова, че оттогава насам я канят за безброй хумористични изяви като „A Comedia da Vida Privada”, „Garotas do Programa” и „Os Aspones”. „Нямам предпочитание към хумора. Ако ме питате, бих смесвала комичното с драматичното”, заканва се.
Благодарности на roxano за превода от португалски език
Начало
Новини
Видео
Музика
Снимки
Скоро по Глобо
Минисериали
Стари теленовели
Теленовели по света
Актьори и актриси
Интервюта и статии
Интервюта - Глобо
Форум
Новини
Видео
Музика
Снимки
Скоро по Глобо
Минисериали
Стари теленовели
Теленовели по света
Актьори и актриси
Интервюта и статии
Интервюта - Глобо
Форум
 |
 |
 |