„Натежава да си главна героиня”, казва Дебора Фалабела
Дебора Фалабела е далеч от определението „разпалваща страсти”. Но с крехката си външност и кроткото поведение актрисата спечелва професионално признание. На 27 години има в колекцията си забележителни персонажи за един кратък творчески път в телевизията, какъвто е случаят с главната героиня в „Sinha Moca”, която изпълнява м момента. „Малко натежава да си главна героиня, но якото в тази история е, че лично аз нося името на историята”, казва.
Други нейни героини не се раждат толкова значими, но си спечелват място в историите, благодарение на обаянието, което актрисата демонстрира в сцените. Като например, разраства участието на първоначално вялата Мария Едуарда в „Господарка на съдбата”, или защитавайки с майсторство по-сложни героини като наркозависимата Мел в „Клонинг”. Много преди да изпъкне в Глобо, Дебора Фалабела е изцяло погълната от актьорското майсторство. Това се случва, когато е на 16 години, при качването й на сцена в Бело Оризонте, градът, където се ражда и израства. В последно време Дебора се отдава предимно на киното и участва в продукциите „A Dona da Historia”, на Жоао Фалкао, и „Lisbela e o Prisioneiro”, на Гел Араес.
Тези постижения, обаче, не повлияват на скромната същност, с която посреща професията си. Доволна от резултата на работата си, актрисата сега оценява факта, че добрата й героиня не изкарва цялата новела само страдайки. „Не е някоя мекушава, която страда през цялата история. Тя има самоличност. Човек е”, защитава.
В „Sinha Moca” изпълняваш първата си главна героиня? Титлата главна героиня тежи ли?
Натежава малко, но якото на тази история е, че лично аз нося името на историята, много други персонажи имат голямо значение и новелата е добре разделена. Има я цялата драма на Младата господарка, придружаващият я романс, мечтите и идеалите й. Но, от моя гледна точка, Озмар Прадо и Патрисия Пилар са главни колкото мен. Има ги и Дантон Мело и персонажът на Бруно Галясо, които също много се открояват. Така че върху мен не пада цялата тежест на главната героиня. Разбира се, в началото малко ме беше страх, но, след като видях, че са свързани няколко истории, усещането е, че споделяме отговорността.
Подготвяйки се за ролята, потърси ли примери в първата версия на „Sinha Moca”?
Не исках да търся такъв пример. Ако играех в пиеса, правена по филм, или филм, вдъхновен от някоя пиеса, щях да се опитам да анализирам предходния труд. Но тъй като проектът се осъществява на същото поприще и от същата компания, най-добре би било да бъде нещо ново. Страхувах се да не се повлияя. Смятам, че ако бях като Луселия Сантос, такава като нея, политик и идеалист, щях да се заразя и да последвам същия път. Така че предпочетох да пристигне текстът, за да почувствам героинята по свой начин. Чак сега, когато продукцията доста напредна, имам желанието и любопитството да видя как е било.
И каква самоличност изгради на своята Млада господарка, за тези близо шест месеца производство?
Персонажите на Бенедито Руй Барбоза не са само добри и само лоши. И главно затова ми харесва да играя в новелата. Господарката е добра, голямо героиня, но допуска няколко грешки, повежда се по приказките на баща й и оплесква всичко. Впрочем, в определени моменти идеалите й остават настрана заради връзката, която има с баща си. Според мен е хубаво дадена героиня в началото да е добричка, но и да има постъпки, с които хората да не се съгласят. Много човешки персонаж е, поема си последствията от собствените действия.
Има ли нещо сложно в играта в старовремски истории като „Sinha Moca”, или пък „JK” и „Um So Coracao”, в които се снима наскоро?
Старовремските новели боравят със съвсем различни жестове и начинът на мислене е друг. А „Sinha Moca” е по-далечна за хората новела, тъй като „JK” и „Um So Coracao” се отнасяха за много по-близки исторически периоди. В това начинание нямам никакъв скорошен пример, докато в предишните потърсих сведения от моите чичовци, родителите ми, хора, които са живели по онова време. В тази новела действително бягаме от сегашната действителност. Всичко е било по-бавно, хората са имали много повече време, никой не се е стресирал от мобилни телефони или компютри. Това е най-различното за мен. Снимахме в Бананал, а там нямаше телефон, нямаше нищо. Чувствах времето по друг начин.
Боравенето с времето трудност ли е за актриса, която като теб съчетава проекти в телевизията, театъра и киното?
Това е проблемът в живота ми. Все ми липсва време. Ако играя само в телевизията, мога да си взимам почивки да отдъхвам. Но не мога. Животът ми винаги е бил белязан от театъра и киното. После дойде телевизията. Дилемата ми е да играя в телевизията, театъра и киното, и при все това да имам почивка. Сега трябва да поспра с телевизията, все пак имах две поредни участия. Хубаво е да си починеш, за да могат хората да позабравят персонажа. В днешно време актьорите играят във все по-близки във времето начинания. Считам това за лошо, защото не се отърсваш. Сблъсках се донякъде с този проблем, понеже хората още говореха за Сара от „JK”, когато Господарката започна да се излъчва.
Преекспонирането и позицията на главната героиня в теленовела обикновено вървят заедно. Как приемаш набезите на публиката и медиите?
Колкото по-естествен си с хора, които идват да говорят с теб, толкова по-добре. Много е лошо другите да те виждат като нещо много специално. Наясно съм, че го има целият блясък, съпътстващ телевизията, но, честно казано, си имам своите съмнения дали това е повече или по-малко, отколкото е било навремето. Тези клюкарски списания показват снимки на артистите в толкова много ситуации, че навярно става трудно на хората да вярват на персонажа, в който се въплъщава актьорът. Да се държиш естествено е най-добрият начин да развенчаеш мита за блясъка. Разбира се, понякога е малко досадно хората да те гледат, да отчитат какво правиш. Дотяга, но го приемам спокойно. Май именно театърът никога не е допускал и до днес не допуска да ме заслепят дребните суети. Не съм телевизионна актриса. Аз съм актриса от театъра, телевизията и киното. Когато работиш само на едно поприще, а то включва цяла вселена от его и суети, това се превръща привлекателно за нездраво стъпилите на земята. Човек се сдобива с изострена показност и вероятно е трудно да я управлява. Но когато работиш в театъра, губиш тези интереси. Трябва ти да се бориш, за да произведеш нещата си, да завършиш сценария, да помогнеш в изграждането на сцената. Това е свят на повече ръчен труд. По време на пиеса няма как да те е грижа дали прическата ти е добре. Не това е важното.
Въпреки почти ежедневните снимки на новелата, остава ли ти желание да се бориш за театралните си проекти?
Имах две начинания с една и съща група, която си стана едва ли не компания. Приятели, които имат същите желания като мен. Разучаваме и мислим да представим пиеса по текста „Черният континент” на чилийския автор Марко Антонио Де Ла Пара. Това трябва да се случи през февруари или март другата година, следователно имам мъничко време за почивка.
Резултатно момиче
Дебора Фалабела се гордее с метеоритната история, която гради в киното. Това, защото тя смята, че обикновено в Бразилия филмите се радват на успех сред критиката или публиката, но рядко съчетават двата резултата. Но продукциите, в които актрисата участва, го постигат.
В биографията й присъстват заглавия като „Lisbela e o Prisioneiro”, „Cazuza” и „A Dona da Historia”. Но Дебора изтъква, че най-хубавото е, че е доволна от резултата. „Естествено, молим се за успех сред публиката и критиката. Но най-важното е да се чувствам добре и доволна, като видя крайния резултат на начинанието”, изяснява.
През 2007 г. актрисата ще прибави още едно произведение в кинематографичната си кариера. Името й е потвърдено в актьорския състав на „O Primo Basilio”, който ще бъде режисиран от Даниел Филмьо, режисирал и минисериала на Глобо от 1988 г. Снимките на пълнометражната лента започват още през октомври тази година. Все още в кожата на Младата господарка, Дебора се подготвя да пресъздаде Луиза, идеализирана от португалския писател Еса де Кейроз. „След като героинята ми в новелата вече е изградена, мога да помисля за изграждането на Луиза”, изпреварва превъзбудена.
Повторна среща с Минас
Когато Дебора напуска Минас Жерайс през 1998 г., за да живее в Рио де Жанейро и да играе в „Malhacao”, преживява голям шок. „Заварих младежта от по-волни и разгорещени кариоки. Беше трудно за една провинциалистка”, признава.
Възможностите за работа започват да изникват, силно привързаната към семейството актриса си извоюва повече независимост, а кариерата й се утвърждава. Но в неотдавнашно начинание, по време на изграждането на образа на Сара Кубичек от минисериала „JK”, актрисата среща повторно корените си. „Най-хубавото беше, че я припознах като истинска миньорка (жителка на щата Минас Жерайс). Понеже няколко мои лели са я познавали, можах да чуя много съкровени истории”, издава.
Благодарности на roxano за превода от португалски език
Други нейни героини не се раждат толкова значими, но си спечелват място в историите, благодарение на обаянието, което актрисата демонстрира в сцените. Като например, разраства участието на първоначално вялата Мария Едуарда в „Господарка на съдбата”, или защитавайки с майсторство по-сложни героини като наркозависимата Мел в „Клонинг”. Много преди да изпъкне в Глобо, Дебора Фалабела е изцяло погълната от актьорското майсторство. Това се случва, когато е на 16 години, при качването й на сцена в Бело Оризонте, градът, където се ражда и израства. В последно време Дебора се отдава предимно на киното и участва в продукциите „A Dona da Historia”, на Жоао Фалкао, и „Lisbela e o Prisioneiro”, на Гел Араес.
Тези постижения, обаче, не повлияват на скромната същност, с която посреща професията си. Доволна от резултата на работата си, актрисата сега оценява факта, че добрата й героиня не изкарва цялата новела само страдайки. „Не е някоя мекушава, която страда през цялата история. Тя има самоличност. Човек е”, защитава.
В „Sinha Moca” изпълняваш първата си главна героиня? Титлата главна героиня тежи ли?
Натежава малко, но якото на тази история е, че лично аз нося името на историята, много други персонажи имат голямо значение и новелата е добре разделена. Има я цялата драма на Младата господарка, придружаващият я романс, мечтите и идеалите й. Но, от моя гледна точка, Озмар Прадо и Патрисия Пилар са главни колкото мен. Има ги и Дантон Мело и персонажът на Бруно Галясо, които също много се открояват. Така че върху мен не пада цялата тежест на главната героиня. Разбира се, в началото малко ме беше страх, но, след като видях, че са свързани няколко истории, усещането е, че споделяме отговорността.
Подготвяйки се за ролята, потърси ли примери в първата версия на „Sinha Moca”?
Не исках да търся такъв пример. Ако играех в пиеса, правена по филм, или филм, вдъхновен от някоя пиеса, щях да се опитам да анализирам предходния труд. Но тъй като проектът се осъществява на същото поприще и от същата компания, най-добре би било да бъде нещо ново. Страхувах се да не се повлияя. Смятам, че ако бях като Луселия Сантос, такава като нея, политик и идеалист, щях да се заразя и да последвам същия път. Така че предпочетох да пристигне текстът, за да почувствам героинята по свой начин. Чак сега, когато продукцията доста напредна, имам желанието и любопитството да видя как е било.
И каква самоличност изгради на своята Млада господарка, за тези близо шест месеца производство?
Персонажите на Бенедито Руй Барбоза не са само добри и само лоши. И главно затова ми харесва да играя в новелата. Господарката е добра, голямо героиня, но допуска няколко грешки, повежда се по приказките на баща й и оплесква всичко. Впрочем, в определени моменти идеалите й остават настрана заради връзката, която има с баща си. Според мен е хубаво дадена героиня в началото да е добричка, но и да има постъпки, с които хората да не се съгласят. Много човешки персонаж е, поема си последствията от собствените действия.
Има ли нещо сложно в играта в старовремски истории като „Sinha Moca”, или пък „JK” и „Um So Coracao”, в които се снима наскоро?
Старовремските новели боравят със съвсем различни жестове и начинът на мислене е друг. А „Sinha Moca” е по-далечна за хората новела, тъй като „JK” и „Um So Coracao” се отнасяха за много по-близки исторически периоди. В това начинание нямам никакъв скорошен пример, докато в предишните потърсих сведения от моите чичовци, родителите ми, хора, които са живели по онова време. В тази новела действително бягаме от сегашната действителност. Всичко е било по-бавно, хората са имали много повече време, никой не се е стресирал от мобилни телефони или компютри. Това е най-различното за мен. Снимахме в Бананал, а там нямаше телефон, нямаше нищо. Чувствах времето по друг начин.
Боравенето с времето трудност ли е за актриса, която като теб съчетава проекти в телевизията, театъра и киното?
Това е проблемът в живота ми. Все ми липсва време. Ако играя само в телевизията, мога да си взимам почивки да отдъхвам. Но не мога. Животът ми винаги е бил белязан от театъра и киното. После дойде телевизията. Дилемата ми е да играя в телевизията, театъра и киното, и при все това да имам почивка. Сега трябва да поспра с телевизията, все пак имах две поредни участия. Хубаво е да си починеш, за да могат хората да позабравят персонажа. В днешно време актьорите играят във все по-близки във времето начинания. Считам това за лошо, защото не се отърсваш. Сблъсках се донякъде с този проблем, понеже хората още говореха за Сара от „JK”, когато Господарката започна да се излъчва.
Преекспонирането и позицията на главната героиня в теленовела обикновено вървят заедно. Как приемаш набезите на публиката и медиите?
Колкото по-естествен си с хора, които идват да говорят с теб, толкова по-добре. Много е лошо другите да те виждат като нещо много специално. Наясно съм, че го има целият блясък, съпътстващ телевизията, но, честно казано, си имам своите съмнения дали това е повече или по-малко, отколкото е било навремето. Тези клюкарски списания показват снимки на артистите в толкова много ситуации, че навярно става трудно на хората да вярват на персонажа, в който се въплъщава актьорът. Да се държиш естествено е най-добрият начин да развенчаеш мита за блясъка. Разбира се, понякога е малко досадно хората да те гледат, да отчитат какво правиш. Дотяга, но го приемам спокойно. Май именно театърът никога не е допускал и до днес не допуска да ме заслепят дребните суети. Не съм телевизионна актриса. Аз съм актриса от театъра, телевизията и киното. Когато работиш само на едно поприще, а то включва цяла вселена от его и суети, това се превръща привлекателно за нездраво стъпилите на земята. Човек се сдобива с изострена показност и вероятно е трудно да я управлява. Но когато работиш в театъра, губиш тези интереси. Трябва ти да се бориш, за да произведеш нещата си, да завършиш сценария, да помогнеш в изграждането на сцената. Това е свят на повече ръчен труд. По време на пиеса няма как да те е грижа дали прическата ти е добре. Не това е важното.
Въпреки почти ежедневните снимки на новелата, остава ли ти желание да се бориш за театралните си проекти?
Имах две начинания с една и съща група, която си стана едва ли не компания. Приятели, които имат същите желания като мен. Разучаваме и мислим да представим пиеса по текста „Черният континент” на чилийския автор Марко Антонио Де Ла Пара. Това трябва да се случи през февруари или март другата година, следователно имам мъничко време за почивка.
Резултатно момиче
Дебора Фалабела се гордее с метеоритната история, която гради в киното. Това, защото тя смята, че обикновено в Бразилия филмите се радват на успех сред критиката или публиката, но рядко съчетават двата резултата. Но продукциите, в които актрисата участва, го постигат.
В биографията й присъстват заглавия като „Lisbela e o Prisioneiro”, „Cazuza” и „A Dona da Historia”. Но Дебора изтъква, че най-хубавото е, че е доволна от резултата. „Естествено, молим се за успех сред публиката и критиката. Но най-важното е да се чувствам добре и доволна, като видя крайния резултат на начинанието”, изяснява.
През 2007 г. актрисата ще прибави още едно произведение в кинематографичната си кариера. Името й е потвърдено в актьорския състав на „O Primo Basilio”, който ще бъде режисиран от Даниел Филмьо, режисирал и минисериала на Глобо от 1988 г. Снимките на пълнометражната лента започват още през октомври тази година. Все още в кожата на Младата господарка, Дебора се подготвя да пресъздаде Луиза, идеализирана от португалския писател Еса де Кейроз. „След като героинята ми в новелата вече е изградена, мога да помисля за изграждането на Луиза”, изпреварва превъзбудена.
Повторна среща с Минас
Когато Дебора напуска Минас Жерайс през 1998 г., за да живее в Рио де Жанейро и да играе в „Malhacao”, преживява голям шок. „Заварих младежта от по-волни и разгорещени кариоки. Беше трудно за една провинциалистка”, признава.
Възможностите за работа започват да изникват, силно привързаната към семейството актриса си извоюва повече независимост, а кариерата й се утвърждава. Но в неотдавнашно начинание, по време на изграждането на образа на Сара Кубичек от минисериала „JK”, актрисата среща повторно корените си. „Най-хубавото беше, че я припознах като истинска миньорка (жителка на щата Минас Жерайс). Понеже няколко мои лели са я познавали, можах да чуя много съкровени истории”, издава.
Благодарности на roxano за превода от португалски език
Начало
Новини
Видео
Музика
Снимки
Скоро по Глобо
Минисериали
Стари теленовели
Теленовели по света
Актьори и актриси
Интервюта и статии
Интервюта - Глобо
Форум
Новини
Видео
Музика
Снимки
Скоро по Глобо
Минисериали
Стари теленовели
Теленовели по света
Актьори и актриси
Интервюта и статии
Интервюта - Глобо
Форум
 |
 |
 |