Сиса Гимараес за ролята си в "Америка"
„Ако бях приятелка на Нина, щях да заключа тази откачалка у дома й”
Сиса Гимараес е с бистър ум. В гримьорната на „Америка”, която си е типичен салон за красота, актрисата е винаги нащрек за всичко, което се случва около нея. Разговаря оживено с интервюера си, но без да възпрепятства гримьорката, която разкрасява лицето й, подготвяйки я за сцена на Нина. Зад Сиса са леля й и малката й братовчедка, дошли да видят студията – актрисата се възползва да помоли Умберто Мартинс да даде автограф на момичето, посрещнато много мило. Сред сешоари, модни списания, четки и червила, интервюто потръгва като по чудо, както по времето, когато Сиса е момичето, събирало кокосови орехи без да разклаща дървото.
Ако беше приятелка на Нина, какво би й казала?
Бих заключила тази откачалка у дома й! За да не излиза да прави толкова глупости заради мъж, който не я заслужава. Тя си има прекрасна приятелка, Вера, който й дава съветите, които и аз бих й дала. Разликата, че аз бих била по-груба, по-пряма, бих й казала откровените истини. Щях да я разтреса здраво! Добре, че има неща в живота, към които няма смисъл да насочваш вниманието, човекът трябва да си изживее проблема докрай, за да успее да се измъкне и да се поучи от него. Тази любов на Нина си е донякъде платонична. Смятам, че дълбоко в себе си тя харесва това изнервено положение.
Значи по нищо не си приличаш с Нина?
Опазил ме бог! Даже ще почукам на дърво (Сиса добива ужасено изражение и почуква три пъти на пейката пред нея, предизвиквайки всеобщ смях) Не си е работа някой ден да стана като Нина! Но помежду ни има нещо общо: тя е отличен професионалист, например. (смее се) И е готин начинът, по който се впуска в любовта, хвърля се през глава в дадена връзка, без страх от влюбване.
Не се ли страхуваш от влюбването?
Не. Никога.
А какъв е откликът на публиката? Хората спират ли те на улицата да ти дават съвети, говорейки ти сякаш ти си Нина?
Все се намира някой да ме спре и да каже: „Прогледни! Той вече е с Лурдиня!”. А много жени ми се изповядват: „Знам през какво точно преминаваш”.
Тази година имаш 30-годишнина в кариерата, нали, Сиса?
(Изплашено) Трийсет години? Не, не са толкова много, не… Или са? Аз ги виждам като 25…
Не, 30 години са! Игра в първия си филм през 1975 г., нали така беше?
(Замислено) 1975 г. ли? Ах, вярно е! Играх в „Gordos e magros”! Трийсет години, боже мой! Не го казах аз! (смее се)
През тези 30 години кои бяха най-големите ти професионални поводи за гордост?
В живота си най-много се гордея с двете си деца. Между другото, считам, че съм дошла на този свят, за да раждам… Е, говорейки за кариерата ми, имам си някои гордост. Героинята ми Паула от новелата Direito de amar”, ужасяваща злодейка, отровна змея в една старовремска новела. Също Амелия Бикудо от „Um sonho a mais”, Кларис от „Клонинг”. И сега Нина, която ми идва като едно надграждане. един… Ах, помогни ми за думата!
Обрат?
Точно! Един обрат в кариерата ми, защото Нина отбелязва завладяването ми на по-голямо пространство в Глобо, като актриса. Дотогава в новелите все ми се налагаше да правя така, че героините ми да израстват, извличайки максималните възможности от текста. Докато Нина си дойде готова при мен.
А „Video show”? Не ти ли липсва?
Да, разбира се! Все още ме наричат „момичето, което бере кокосови орехи, без да разклати дървото”. И до днес ми се натяква, че съм напуснала предаването. В началото бях просто гласът от „Video show”, не се появявах на екрана. Това се промени, след като изпълних Амелия Бикудо в „Um sonho a mais”, през 1985 г. Тя беше побъркана репортерка, много забавна, и оттам дойде поканата на Талма (режисьорът Роберто Талма) да започна да се показвам в предаването, взимайки интервюта. Първоначално не исках, защото никога не го бях работила. Но накрая приех. Не се казва не на Талма. А сега виждам, че съм изнамерила стил на представяне и интервюиране, следван много и до днес. Моят залог беше разсеяното и непочтително интервюира, сякаш се води свободен разговор с приятел. Такъв път следвах, а днес си е нещо като правило във всички предавания. Виждам го в „Multishow”, в младежките предавания, навсякъде. Подейства, но ми се доигра отново. Става така, че когато имаш три деца, няма как да зарежеш някое начинание и да си останеш вкъщи в очакване да те повикат за роля. Така продължих с интервютата години наред. Докато Жайме (Монжардин) не ме покани да изиграя Кларис в „Клонинг”. Тогава вече напуснах „Video show” и отново се отдадох на актьорската си кариера. (В този момент Клео Пирес пристига, поздравява Сиса и пита дали вече е прочела сцената, в която Айде разбира, че Нина е любовница на Глауко). Прочела си? А, не ми казвай! Чак сърцето ми прескача, виж! Нищо не ми разказвай! Кажи ми само дали ще плача. Ще плача ли? Ах, че мъка!
Вече прочетохме сцената. Отлична е!
Наистина ли е добра? Как е? Но не ми казвай много, че обичам изненадите! Умира ли? Не ми казвай, че ще умре!
Не! Да речем, че сцената е много хубава и съвсем различна от хорските представи.
Честно ли? О, прекрасно! Виж, можеш да упоменеш как страдам за Нина! Чета сериите и плача от съжаление. Някои дни умирам от нетърпение да прочета следващата. Чак ме дострашава от това, което може да й се случи!
Благодарности на roxano за превода от португалски език
Сиса Гимараес е с бистър ум. В гримьорната на „Америка”, която си е типичен салон за красота, актрисата е винаги нащрек за всичко, което се случва около нея. Разговаря оживено с интервюера си, но без да възпрепятства гримьорката, която разкрасява лицето й, подготвяйки я за сцена на Нина. Зад Сиса са леля й и малката й братовчедка, дошли да видят студията – актрисата се възползва да помоли Умберто Мартинс да даде автограф на момичето, посрещнато много мило. Сред сешоари, модни списания, четки и червила, интервюто потръгва като по чудо, както по времето, когато Сиса е момичето, събирало кокосови орехи без да разклаща дървото.
Ако беше приятелка на Нина, какво би й казала?
Бих заключила тази откачалка у дома й! За да не излиза да прави толкова глупости заради мъж, който не я заслужава. Тя си има прекрасна приятелка, Вера, който й дава съветите, които и аз бих й дала. Разликата, че аз бих била по-груба, по-пряма, бих й казала откровените истини. Щях да я разтреса здраво! Добре, че има неща в живота, към които няма смисъл да насочваш вниманието, човекът трябва да си изживее проблема докрай, за да успее да се измъкне и да се поучи от него. Тази любов на Нина си е донякъде платонична. Смятам, че дълбоко в себе си тя харесва това изнервено положение.
Значи по нищо не си приличаш с Нина?
Опазил ме бог! Даже ще почукам на дърво (Сиса добива ужасено изражение и почуква три пъти на пейката пред нея, предизвиквайки всеобщ смях) Не си е работа някой ден да стана като Нина! Но помежду ни има нещо общо: тя е отличен професионалист, например. (смее се) И е готин начинът, по който се впуска в любовта, хвърля се през глава в дадена връзка, без страх от влюбване.
Не се ли страхуваш от влюбването?
Не. Никога.
А какъв е откликът на публиката? Хората спират ли те на улицата да ти дават съвети, говорейки ти сякаш ти си Нина?
Все се намира някой да ме спре и да каже: „Прогледни! Той вече е с Лурдиня!”. А много жени ми се изповядват: „Знам през какво точно преминаваш”.
Тази година имаш 30-годишнина в кариерата, нали, Сиса?
(Изплашено) Трийсет години? Не, не са толкова много, не… Или са? Аз ги виждам като 25…
Не, 30 години са! Игра в първия си филм през 1975 г., нали така беше?
(Замислено) 1975 г. ли? Ах, вярно е! Играх в „Gordos e magros”! Трийсет години, боже мой! Не го казах аз! (смее се)
През тези 30 години кои бяха най-големите ти професионални поводи за гордост?
В живота си най-много се гордея с двете си деца. Между другото, считам, че съм дошла на този свят, за да раждам… Е, говорейки за кариерата ми, имам си някои гордост. Героинята ми Паула от новелата Direito de amar”, ужасяваща злодейка, отровна змея в една старовремска новела. Също Амелия Бикудо от „Um sonho a mais”, Кларис от „Клонинг”. И сега Нина, която ми идва като едно надграждане. един… Ах, помогни ми за думата!
Обрат?
Точно! Един обрат в кариерата ми, защото Нина отбелязва завладяването ми на по-голямо пространство в Глобо, като актриса. Дотогава в новелите все ми се налагаше да правя така, че героините ми да израстват, извличайки максималните възможности от текста. Докато Нина си дойде готова при мен.
А „Video show”? Не ти ли липсва?
Да, разбира се! Все още ме наричат „момичето, което бере кокосови орехи, без да разклати дървото”. И до днес ми се натяква, че съм напуснала предаването. В началото бях просто гласът от „Video show”, не се появявах на екрана. Това се промени, след като изпълних Амелия Бикудо в „Um sonho a mais”, през 1985 г. Тя беше побъркана репортерка, много забавна, и оттам дойде поканата на Талма (режисьорът Роберто Талма) да започна да се показвам в предаването, взимайки интервюта. Първоначално не исках, защото никога не го бях работила. Но накрая приех. Не се казва не на Талма. А сега виждам, че съм изнамерила стил на представяне и интервюиране, следван много и до днес. Моят залог беше разсеяното и непочтително интервюира, сякаш се води свободен разговор с приятел. Такъв път следвах, а днес си е нещо като правило във всички предавания. Виждам го в „Multishow”, в младежките предавания, навсякъде. Подейства, но ми се доигра отново. Става така, че когато имаш три деца, няма как да зарежеш някое начинание и да си останеш вкъщи в очакване да те повикат за роля. Така продължих с интервютата години наред. Докато Жайме (Монжардин) не ме покани да изиграя Кларис в „Клонинг”. Тогава вече напуснах „Video show” и отново се отдадох на актьорската си кариера. (В този момент Клео Пирес пристига, поздравява Сиса и пита дали вече е прочела сцената, в която Айде разбира, че Нина е любовница на Глауко). Прочела си? А, не ми казвай! Чак сърцето ми прескача, виж! Нищо не ми разказвай! Кажи ми само дали ще плача. Ще плача ли? Ах, че мъка!
Вече прочетохме сцената. Отлична е!
Наистина ли е добра? Как е? Но не ми казвай много, че обичам изненадите! Умира ли? Не ми казвай, че ще умре!
Не! Да речем, че сцената е много хубава и съвсем различна от хорските представи.
Честно ли? О, прекрасно! Виж, можеш да упоменеш как страдам за Нина! Чета сериите и плача от съжаление. Някои дни умирам от нетърпение да прочета следващата. Чак ме дострашава от това, което може да й се случи!
Благодарности на roxano за превода от португалски език
Начало
Новини
Видео
Музика
Снимки
Скоро по Глобо
Минисериали
Стари теленовели
Теленовели по света
Актьори и актриси
Интервюта и статии
Интервюта - Глобо
Форум
Новини
Видео
Музика
Снимки
Скоро по Глобо
Минисериали
Стари теленовели
Теленовели по света
Актьори и актриси
Интервюта и статии
Интервюта - Глобо
Форум
 |
 |
 |