Марилия Пера
Начало
Новини
Видео
Музика
Снимки
Скоро по Глобо
Минисериали
Стари теленовели
Теленовели по света
Актьори и актриси
Интервюта и статии
Интервюта - Глобо
Форум
Филмография

Театър
Marilia Pera em Mademoiselle Chanel
1962 - Minha querida lady
1963 - Teu cabelo nao nega
1964 – A opera dos tres vintens
1964 – Como vencer na vida sem fazer forca
1966 – Se correr o bicho pega, se ficar o bicho come
1966 - Onde canta o sabia
1967 – A megera domada
1968 - Roda viva
1969 – A moreninha
1970 - A vida escrachada de Joana Martini e Baby Stompanato
1971 – A pequena notavel
1973 – Apareceu a Margarida
1974 – Pippin
1975 – Feiticeira
1975 – Sindica, qual e a tua?
1976 – Deus lhe pague (musical)
1977 – O exercicio
1978 – A menina e o vento (como atriz e tambem na direcao)
1980 - Brasil da censura a abertura
1981 – Doce deleite
1983 – Adoravel Julia
1984 – Brincando em cima daquilo
1986 – O misterio de Irma Vap (apenas direcao)
1987 – A estrela Dalva
1989 – Elas por ela
1992 - Elas por ela
1992 – A prima dona
1996 – Master Class
1998 – Toda nudez sera castigada
2001 – Vitor ou Vitoria
2003 – Marilia Pera canta Ari Barroso
2004 – Mademoiselle Chanel
2005 – Marilia Pera canta Carmen Miranda
2006 - Pasargada! - participacao em video
2006 - W In Tour 2006 - Era Uma Vez... (direcao do espetaculo da cantora Wanessa Camargo).
2007 - Um lobo nada mau (musical infantil - direcao)
2008 - Doce Deleite (direcao)
2009 - Gloriosa

Кино
1968 - O homem que comprou o mundo
1970 - E Simonal
1971 - O Donzelo
1975 - Ana, a Libertina
1975 - O Rei da Noite
1978 - O drande desbun...
1980 - Pixote, a Lei do Mais Fraco
1982 - Bar Esperanca
1983 - Areias Sagradas
1985 - Mixed Blood
1986 - Anjos da noite
1989 - Dias melhores virao
1995 - Jenipapo
1996 - Tieta do Agreste
1998 - Central do Brasil
1999 - O viajante
2000 - Amelia
2003 - Seja o que Deus quiser!
2005 - Garrincha, a estrela solitaria
2005 - Living the Dream
2005 - Vestido de noiva
2006 - Acredite, um Espirito Baixou em Mim
2006 - Pixote in Memoriam
2007 - Jogo de Cena
2008 - Embarque Imediato
2008 - Nossa Vida nao cabe num Opala
2008 - Polaroides Urbanas

Телевизия
1965 - A Moreninha - Carolina
1965 - Padre Tiao
1965 - Rosinha do Sobrado - Rosinha
1965 - Um Rosto de Mulher
1968 - Beto Rockfeller - Manuela
1969 - Super Pla - Joana Martini
1971 - Bandeira 2 - Noeli
1971 - O Cafona - Shirley Sexy
1972 - Uma Rosa com Amor - Serafina Rosa Petrone
1974 - Supermanuela - Manuela
1979 - Malu Mulher
1982 - Quem Ama Nao Mata - Alice
1987 - Brega e Chique - Rafaela Alvaray
1988 - O Primo Basilio - Juliana Couceiro -
1989 - Top Model - Susana
1990 - Lua Cheia de Amor - Genuina Miranda (Genu)
1990 - Rainha da Sucata - ela mesma
1994 - Incidente em Antares - Erotildes
1996 - O Campeao - Elizabeth Caldeira
1997 - Mandacaru - Isadora
1998 - Meu Bem Querer - Custodia Alves Serrao
2001 - Brava Gente - Pola (seriado)
2001 - Os Maias - Maria Monfort (minisserie)
2003 - Celebridade - ela mesma
2004 - Comecar de Novo - Janis (Marlene Emilinha / Vo Doidona)
2006 - Cobras & Lagartos - Milu
2006 - JK - Sarah Lemos Kubitschek
2007 - Duas Caras - Gioconda de Queiroz Barreto
2007 - Toma La, Da Ca - Ivone (seriado - Episodio: Boi Sonso, Marrada Certa)
2008 - Casos e Acasos - Juiza Sonia
2008 - Xuxa e as Novicas - Irma Gardenia
2010 - A Vida Alheia - Catarina Faissol
2010 - Ti Ti Ti - Rafaela Alvaray

Награди
1969 – Premio de Melhor Atriz pela APCT por atuacao em “Fala Baixo Senao eu Grito”
1969 – Premio de Melhor Atriz pelo Governo do Rio de Janeiro por atuacao em “Fala Baixo Senao eu Grito”
1969 – Premio Moliere de Melhor Atriz por atuacao em “Fala Baixo Senao eu Grito”
1971 – Trofeu Imprensa de Melhor Atriz por atuacao em “O Cafona”
1977 – Premio Mambembe de Melhor Atriz por atuacao em “O Exercicio”
1981 – Premio de Melhor Atriz pela Sociedade de Criticos de Cinema dos Estados Unidos por atuacao em “Pixote, a Lei dos Mais Fracos”
1982 – Kikito de Ouro de Melhor Atriz (Festival de Gramado) por atuacao em “Bar da Esperanca”
1983 – Premio Moliere de Melhor Atriz por atuacao em “Brincando em Cima Daquilo”
1987 – Trofeu Imprensa de Melhor Atriz por atuacao em “Brega & Chique”
1989 – Mencao como uma das Melhores Atrizes da decada pela Sociedade de Criticos de Cinema dos Estados Unidos
1996 – Premio de Melhor Atriz no Festival de Havana por atuacao em "Tieta do Agreste"
1999 – Grande Premio Cinema Brasil, na categoria de Melhor Atriz, por atuacao em "O Viajante"
2004 – Premio de Melhor Atriz pela APCA por atuacao em “Mademoiselle Channel”
2005 – Premio Qualidade Brasil de Melhor Atriz por atuacao em “Mademoiselle Channel”
2005 – Premio Shell de Melhor Atriz por atuacao em “Mademoiselle Channel”
2007 – Lente de Cristal de Melhor Atriz no Festival de Cinema de Miami por atuacao em "Polaroides Urbanas"
2007 – Premio Faz Diferenca 2006 de Melhor Atriz por atuacao em "Mademoiselle Chanel"
2008 – Premio Contigo! De Melhor Atriz Coadjuvante por atuacao em “Duas Caras”
2009 – Premio Arte Qualidade Brasil de Melhor Atriz Teatral Musical por atuacao em “A Gloriosa”
2009 - Premio Brasil, por sua fisionomia. Marilia nao gostou da indicacao e o dedicou a Suzana Vieira.
1986 – Kikito de Ouro de Melhor Atriz (Festival de Gramado) por atuacao em “Anjos da Noite”
Марилия Пера е родена на 22 януари 1943 г. в Рио Компридо, Ри де Жанейро.
Обичана и многолика бразилска актриса, режисьор, певица, танцьорка, хореограф.
Произлиза от артистично семейство и започва да работи в театъра на 4-годишна възраст, в Компанията на Енриет Мориньо, изпълнявайки ролята на една от дъщерите на Медея, по Еврипид, в която пиеса играят и родителите й, Маноел Пера и Динора Марзуло.

През 1959 г. изоставя науката още в първи курс, за да се омъжи за актьора Пауло Граса Мело. През следващата година, на 17 години, е наета като танцьорка за работа в цирк Тиани и клуб Плаза, заедно с Коле и Лилиан Фернандес. По това време работи и като рекламно лице, актриса и танцьорка в различни телевизионни предавания на TV Tupi, сред които: „Espetaculos Tonelux”, „Grande teatro Tupi”, „Ballet as segundas”, „Grande teatro da Imperatriz das Sedas”, „Teatrinho Troll” и „Camera um”.
На 18 години, през 1961 г., обикаля Бразилия и Португалия с пиесата „Society em baby-doll”, на Енрике Понжети. Същата година работи заедно с Биби Ферейра и Пауло Аутран в мюзикъла „My fair lady”,на Фредерик Лоу и Алън Джей Лернър.

През 1963 г. работи като актриса и певица в „O teu cabelo nao nega”, музикална биография на Ламартин Бабо, режисирана от Карлос Машадо и представена в Бразилия, Мексико, Аржентина и Чили. Година по-късно, в мюзикъла „Como vencer na vida sem fazer forca”, на Abe Burrows, Jack Wienstock и Willie Gilbert, има шанса да изпълни първата си главна роля в спектакъл, редом до Прокопио Ферейра, Моасир Франко и Берта Лоран.
Наета от Абдон Торес, през 1965 г., да бъде част от актьорския състав, с който ще тръгне TV Globo в Рио де Жанейро. По това време изпълнява главна роля в новелата „Rosinha do sobrado”, на Моисес Уелтман; „A moreninha”, адаптация на Граса Мело; и „Padre Tiao”, на Моисес Уелтман. И трите новели са режисирани от бившия й свекър Граса Мело. Марилия Пера има и кратко участие в „Um rosto de mulher”, на Даниел Мас.

От 1965 до 1968 г. работи в следните пиеси: „Onde canta o sabia”, на Гастао Тожеро; „Se correr o bicho pega”, на Одувално Виана син и Ферейра Гулар; „Опера за три гроша”, на Бертолд Брехт и Курт Вайл; „Укротяване на опърничавата”, на Уилям Шекспир; „O barbeiro de Sevilha”, на Бомарше; и „Roda viva”, на Шико Буарке де Холанда.
През юли 1968 г., по време на представяне на пиесата „Roda viva” на театър Рут Ескобар, в Сао Пауло, членове на крайно дясната партия Comando de Caca aos Comunistas (CCC), преследваща комунистите, нахлуват в театъра и нападат актьорите, като някои раняват и по-сериозно. Прес същата година актрисата участва в новелата „Beto Rockfeller”, написана от Браулио Педросо и режисирана от Лима Дуарте. „Beto Rockfeller” е оценана подобаващо за модерния си език и градска среда, счита се за новаторство в бразилската теледраматургия.
През 1971 г., след като се снима в още една новела на TV Tupi, Марилия Пера е поканена от Даниел син да се върне в TV Globo и да се превъплъти в героинята Шърли Секси за новелата „O cafona”, на Браулио Педрозо. Тази героиня донася голяма слава на актрисата и й осигурява покана за следващата новела, „Bandeira 2”, по авторство на Диас Гомес. Този път Марилия Пера пресъздава таксиметровата шофьорка Ноели и има сцени с Пауло Грасиндо, Зиембински, Ари Фонтура, Гранде Отело и Милтон Мораес.

През 1972 г. героинята й се казва Серафина Роза Петроне, главно действащо лице в новелата „Uma rosa com amor”, на Висенте Сесо, в която си партнира с Пауло Голарт, Гранде Отело, Йона Магаляес и Тоня Кареро. През следващата година Марилия Пера участва в първите предавания „Fantastico”, пресъздавайки различни женски персонажи, създадени от Мариза Раджа Габайлия и вдъхновява появата на музикално предаване, наречено „Viva Marilia”, режисирано от Луиз Карлос Миеле и Роналдо Босколи, в която актрисата изпълнява няколко роли, има музикални сцени и интервюира известни личности.

Все още през 70-те години Марилия Пера изпълнява едноименната героиня в новелата „Supermanoela” (1974), на Валтер Неграо. След това актрисата години наред не се снима в новели на Globo. Но пък взема участие в някои успешни предавания като „Buzina do Chacrinha”, „Os trapalhoes”, „Caso especial” и „Planeta dos homens”.
Марилия Пера получава важни награди в театъра. С пиесата „Fala baixo, senao eu grito”, на Лейла Асумпсао, изнасяна през 1969 г., получава няколко награди за най-добра актриса. Два пъти печели наградата Молиер: първата от тях идва през 1974 г., за играта й в „Apareceu a Margarida”, на Роберто Атайде, под режисурата на Адербал Фрейре-син; а втората - две години по-късно, за работата й в „Brincando em cima daquilo”, на Дарио Фро, режисирана от Роберто Виняти. През 1977 г. получава наградата Мамбембе за най-добра актриса за „O exercicio”, на Джон Люис Карлино, режисирана от Клаус Виана.

Има значими изяви и в киното, като проститутката Пупи във филма „O Rei da noite” (1975), на Ектор Бабенко; като Ана Морено, във филма „Bar Esperanca - o ultimo que fecha” (1982), на Уго Карвана; а и като Мария Бруно, във филма „Anjos da noite” (1986), на Вилсон Барос. За последните две роли получава наградата за най-добра актриса на филмовия фестивал в Грамадо.
За участията си в киното Марилия Пера получава и една от най-важните награди, които някога са връчвани на бразилска актриса, с избирането й за най-добра актриса на 1981 г. от филмовата критика в САЩ, за изявата й като проститутката Сюели във филма „Pixote”, на Ектор Бабенко. Благодарение на тази награда, Марилия Пера е поканена за участие във филма „Mixed blood”, на Пол Мориси, една от иконите на северноамериканското ъндърграунд кино. Девет години по-късно, актрисата е номинирана за една от най-успешните актриси на десетилетието за работата си в този филм.

През 1982 г. е поканена от Даниел син да изпълни ролята на Алис в „Quem ama nao mata”, на Еуклидес Мариньо. Минисериалът е считан за произведение в историята на бразилската телевизия заради големия удар на режисьора Даниел син, който пресъздава твърде реалистична обстановка, както и заради играта на Марилия Пера и Клаудио Марзо и засягането на политическа тема и престъпление от страст.

След 13 години извън Глобо, през 1987 г. Марилия Пера се завръща към новелите на медията, пресъздавайки изтънчената гражданка Рафаела в „Brega & chique”, роля, написана специално за нея от Касиано Габус Мендес. Сцените на Рафаела с Д-р Монтенегро, героят на Марко Нанини, пораждат много смях и жънат успех сред зрителите в часовия пояс от 19 ч.

През 1988 г. Марилия Пера е злодейката Жулиана в минисериала „O primo Basilio”, адаптация на Жилберто Брага и Леонор Брасерес по оригиналния текст на Еса де Кейроз. Жулиана е поредният телевизионен персонаж, влязъл в историята, и един от любимите на актрисата, партнирала си с Тони Рамос, Джулия Гам и Маркос Пауло.
През 1994 г. Марилия Пера се снима с Фернанда Монтенегро, Джанфранко Гарниери, Режина Дуарте и Диого Вилела в минисериала „Incidente em Antares”, по романа на Ерико Верисимо, адаптиран от Нелсон Надоти и Чарлс Пейшото. Освен това, играе и в новелата „Lua cheia de amor” (1991), на Ана Мария Морецзоон, Рикардо Линярес и Мария Кармен Барбоза, както и в „Meu bem querer” (1998), на Рикардо Линярес, като комичната злодейка Кустодия.
Играе и в новелата „O campeao” (1982), излъчвана по TV Bandeirantes, и в „Mandacaru” (1997), на Manchete. През 2000 г., по TV Globo, участва в забавната поредица „As garotas do programa”, режисирана от Розан Свартман, заедно със Зезе Полеса, Дрика Мораес, Камила Питанга, Бети Гофман и Мариана Ейн.
През 2001 г. Марилия Пера участва в минисериала „Os Maias”, адаптация на Мария Аделайде Амарал по романа на Еса де Кеюроз. Под режисурата на Луиз Фернандо Карвальо, актрисата изпълнява ролята на Мария Монфорте. Три години по-късно отново се снима в новела, като Жанис, „откачената бабичка” от „Comecar de novo”, на Антонио Калмон. През 2006 г. взема участие в новелата „Студена кръв”, на Жоао Емануел Карнейро, в ролята на фалиралата прахосница и лицемерна интересчийка Милу Монтини, сестра на Оскар Паскин, героят на Франсиско Куоко - отново смешна героиня. Годината е добра за Марилия Пера. Тя изпълнява и ролята на сара Кубичек в минисериала „JK”. През 2008 г. е Джоконда, аристократичната съпруга на адвоката Барето (Стенио Гарсия) в „Duas caras”, новела на Агиналдо Силва. Героинята е доста забавна, а в края на новелата се ангажира със социални каузи и политически въпроси, популяризирайки и движението „Стига!”.

Актрисата има и още бележити киноизяви, сред които се отличават „Dias melhores virao” (1988) и „Tieta do agreste” (1995), режисирани от Кака Диегес, „Jenipapo” (1995), на моник Гардемберг, „Central do Brasil” (1996), на Малтер Салес, който се бори за оскар за най-добър чуждестранен филм, и „O viajante” (1998), на Пауло Сезар Сарасени.
В театъра играе с голям успех сред публика и критика в постановката „Estrela Dalva” (1987), на Ренато Борги и Жоао Елизео, под режисурата на Роберто Талма; „Master Class”, на Terence McNally, под режисурата на Жоржи Такла; и в мюзикъла „Elas por ela”, екранизиран и излъчен по TV Globo през януари 1992 г. Участвала и в други техни пиеси, Марилия Пера изпъква под режисурата на Марко Нанини и Ней Латорака в „Irma Vap”, на Charles Ludlan. Премиерата е през 1986 г., а пиесата се задържа над 10 години в афишите.
Сред последните й спектакли са "Marilia Pera canta Carmen Miranda" и "Mademoiselle Chanel", пиеса, за която получава наградата за най-добра актриса от APCA (Асоциацията на критиците от Сао Пауло). "Mademoiselle Chanel", започнала със сезона през 2004 г., влиза в списъка на най-успешните бразилски театрални представления с над 300 хиляди зрители. В Париж е аплодирана на Комедия на Шанс Елизе.
Марилия се омъжва за първи път на 17 години за първия целунал я мъж, музикантът Пауло да Граса Мело, загинал при автомобилна катастрофа през 1969 г. На 18 става майка на Рикардо. По-късно се омъжва за актьора Пауло Виласа (партньорът й във „Fala Baixo Senao Eu Grito”) и за Нелсон Мота, от когото има две дъщери - Есперанса и Нина. От 1998 г. е омъжена за продецунта Бруно Фария.
През 2007 г. се снима в документалния "Jogo de Cena". Тогава е и премиерата на "Vestido de Noiva". През същата година се снима и във филма "Embarque Imediato", на Алан Фитерман, с премиера през 2008 г.
Продължава с успешните филми през 2008 г. "Polaroides Urbanas", на Мигел Фалабела; и "Nossa Vida Nao Cabe Num Opala". Снима се в един епизод на поредицата "Casos e Acasos"(Globo).

В театъра се посвещава на режисурата. Поставя спектакъла "Doce Deleite". А в края на годината е главната героиня в мюзикъла "Gloriosa", с премиера в Порто Алегре. След блестящите превъплъщения в Кармен Миранда, Мария Калас и Далва де Оливейра, този път актрисата поема предизвикателството да пее извън ритъма и мелодията, както изисква героинята й.
В края на годината Марилия участва в шоуто на Globo "Xuxa e as Novicas".
Още награди, получени през годините:
За най-добра актриса в поддържаща роля за „Tieta do Agreste” на фестивала в Хавана.
Филмовият фестивал в Картахена през 1991 г. : най-добра актриса за „Dias Melhores Virao”
Голямата награда за бразилско кино през 2000 г за най-добра актриса за „O Viajante”
Филмовият фестивал в ГРамадо - дели наградата за най-добра актриса с Бети Фария за „Anjos da Noite”
Miami Brazilian Film Festival - най-добра актриса за „Polaroides Urbanas” (2008).
Награда от сп. “Contigo!” зъ същия филм и за най-добра актриса в поддържаща роля за новелата „Duas Caras”.
Има номинации за поддържаща актриса от същото списание за новелите „Студена кръв” и "Comecar de Novo".

Благодарности на roxano за превода от португалски език