Денис дел Векио

Дениз Фалотико, известна като Дениз дел Векио е родена в Сао Пауло на 5 юни 1954 г.
Като 14-15-годишна за първи път отива на театър. Завежда я неин учител по география. Гледат “Morte e Vida Severina” в градския театър. Влюбва се във видяното и изпитва желание да се качи на сцената. Само че се намира за много стара, за да започне. Става така, че неин учител й преподава техниките на Брехт в школата по изкуства Auguste, и участва в кръжок по философия, за да се реши да играе диалозите на Платон. Оттам нататък проявява интерес към театрални курсове. Учи се при Емилия Фонтана в TBC, а после шест месеца играе в Teatro de Arena, където се усъвършенства, прекъсвайки следването си по история.

Траекторията й е облагодетелствана. Като част от Teatro de Arena в Сао Пауло участва в спектакъла “Teatro Jornal 1? Edicao”, написан от Аугосто Боал, и в “Arena Conta Zumbi” (1971). През следващата година играе в “Doce America, Latino America”, съвместна творба. Отново през 1972 г. постъпва в Teatro Studio Sao Pedro, на Маурисио и Беатриз Сегал и се изявява в “Tambores na Noite” и “A Semana - Esses Intrepidos Rapazes e Sua Maravilhosa Semana de Arte Moderna”. През 1973 г. основава, заедно със Селсо Фратеши (за когото тогава е омъжена), трупата Teatro Nucleo Independente, след което поема по самостоятелен път, все в добри постановки.
През 1979 г. играе в “Vejo um Vulto na Janela”, “Me Acuda que eu Sou Donzela” (по режисура на Емилио ди Биаси). Един от най-големите й успехи е “Lua de Cetim”, на Алсидес Ногейра (режисиран от Марсио Аурелио). Забележителната й изява й донася наградата Молиер за най-добра актриса на 1981 г. След работата си с Teatro do Ornitorrinco по “Mahagonny Songspiel” и ролите в “Feliz Ano Velho” (режисирана от Пауло Бети) и “Lembrancas da China” (по сценирай на Алсидес Ногейра и режисура на Жоржи Такла), отново е оценена – този път с наградата Governador do Estado.

Други значими театрални превъплъщения има в: “Electra”, “Vestido de Noiva”, “Florbela Espanca” (по авторство на Алсидес Ногейра), “Tres Maneiras de Dancar um Tango”, “Um Crime Perfeito”, “O Pais dos Elefantes”. Сред по-скорошните й постановки са : “Mar de Gente” (режисьор е Ивалдо Мертацо), “A Mascara do Imperador” (2004), “Sossego e Turbulencia no Coracao de Hortencia” (част от проекта Teatro das Universidades, в който играе със сина си Андре Фратеши), и “A Mentira” (2006).

Освен с успехите в театъра, Дениз може да се похвали и с интересни начинания в телевизията, където дебютира през 1974 г. с изпъкваща роля в новелата “Idolo de Pano” (Tupi). Снима се за почти всички медии - Manchete, Bandeirantes, SBT и Globo. Участва в много важни за историята на бразилската драматургия продукции като “Os Imigrantes”, “Fera Radical”, “Top Model”, “Anos Rebeldes”, “A Viagem”, “As Pupilas do Senhor Reitor”, “Forca de um Desejo”, “Esperanca”, “Шоколад и пипер” (в ролята на дона Мосиня)”, “Като вълна” (в ролята на Марилея) и “JK”. През 2006 г. се снима в новелата на “Bicho do Mato”.

Звездата й в киното изгрява през 1977 г. с “Jecao... um Fofoqueiro no Ceu”, режисиран от Амасио Мацаропи и Пио Замунер. През същото десетилетие има роля в награждавания “Doramundo” (за най-добър филм и най-добър режисьор на фестивала в Грамадо през 1978 г. ), на филмовия ас Жоао Батиста де Андраде. През 80-те години Денис дел Векио отново се оставя в ръцете на Жоао Батиста де Андраде в аплодирания му филм “A Proxima Vitima”. След близо 20 години далеч от киноекраните, актрисата се завръща в “Lavoura Arcaica” (2001).

През 2007 г. в рамките на проекта ‘Letras em Cena’ Дениз участва с прочита на “Querida Mamae”, на Мария Аделайде Амарал, редом до Tuna Dwek, под режисурата на сина й, Андре Фратеши (актьор, музикант и режисьор). През същата година се представя на сцената с “De Corpo Presente” и на малкия екран в новелата “Amor e Intrigas” (Record).
През 2008 г. Дениз продължава да се снима в новелата "Amor e Intrigas" и заедно със сестра си Алзира Андраде поема режисурата на спектакъла "A Estressada Domestica" (в афиша на Teatro da Uniao Cultural, Сао Пауло).

Богатият житейски и творчески път на актрисата Дениз дел Векио е олицетворен и в "Memorias da Lua", на Tuna Dwek, част от Colecao Aplauso, на Imprensa Oficial do Estado de Sao Paulo, с премиера през февруари 2008 г.

След участието си в постановка, озаглавена "De Corpo Presente", по сценарий и режисура на Мария Карвальо, и новелата "Amor e Intrigas", Дениз се включва в пиесата "A Cabra ou Quem e Sylvia?", представена на 10 октомври 2008 г.

През 2009 г. започват снимките на бразилската версия на новелата „Грозната Бети”, дело на Record. Адаптацията на мексиканския текст е поверена на Жизел Жорас, а Денис дел Векио също взема участие в сериала.

Благодарности на roxano за превода от португалски език