Даниел Виниц

Даниел Виницковски де Азеведо, по-известна като Даниел Виниц, е родена в Рио де Жанейро на 5 декември 1973. В родината си е определяна за секс символ. Висока е 165 см.
Баща й се казва Роналдо де Азеведо, пилот. Умира на 42-годишна възраст при катастрофа с хеликоптер. Тогава Даниел е на 7 години. Малко по малко преживява смъртта му. Все още е много малка и не свиква с мисълта, че той е мъртъв, разказва на приятелките си, че се е разделил с майка й. Долавя празнина на училищните събирания. По-късно, към 15-тата й година, разполага със свръхсила, благодарение на винаги подкрепящата я и пазеща майка, с която е голяма приятелка. „Баща ми е с мен всеки ден, усещам го”.
През 2001 се ражда неин полубрат – Витор Делано, към когото изпитва майчински чувства, преди самата тя да роди. „Майка ми е същинска орлица. Казва ми: „Не се чувствай длъжна да му бъдеш майка, искам да му бъдеш сестра”. Мечтаех си да имам брат, независимо от голямата възрастова разлика, имах нужда да бъда сестра. Аз се изумих от инстинктите, които се породиха в мен. Когато дойде и моят ред, съм спокойна, че ще бъда добре подготвена.”
Последователка е на силиконовата треска в Бразилия, като напълва гърдите си с 235 мл. На два пъти позира за бразилското издание на Плейбой. Взима уроци по балет, изкуства и интерпретация, за да се превърне в позната театрална, кино и телевизионна актриса. В театъра предпочита да се изявява предимно като танцьорка и певица.

Постъпва в телевизията през 1993 г. в минисериала "Sex-appeal"; в театъра – през 1994 с музикалната пиеса "Bad-aid"; и в киното – 1999г с "Ate que a Vida nos Separe".
Занимава се с йога от малка, заявявайки публично увлечението си по нея, заедно с майка си Надя Виницковски де Азеведо. Обичани от нея развлечения са филмът „Париж, щатът Тексас”, книгата „Тайният език на киното” и да пие кокосово мляко в Арпоадор (богаташки квартал в Рио). Любимият й певец е Джаван.
Не се страхува да остарее физически, а умствено, на идеи. „Когато си тийнейджър, си представяш, че 30-годишните са стари.” На 35 смята, че човек започва да живее, щом навърши 40. „Тогава, най-вече жената, е изградила здрава връзка с живота. Този миг при мъжа идва малко по-късно. Докато при 30-годишната жена чувствата се изразяват много по-силно. Нещата после си идват на мястото, животът се подрежда, ставаш по-премерен, вече си по-опитен. Старостта е част от развитието на живота. За много хора красотата често възпрепятства този процес на развитие, помъдряване, може би понеже красотата на този свят е прекалено издигана в култ.”
„Красотата има две лица – може да ти отвори вратите, но и да те спъне. В моя случай, от началото на кариерата ми насам, ежедневно се налага да убивам по някой вълк, споделящ твърдението, че ако се грижиш за себе си и привличаш чуждите очи, то непременно трябва да доказваш непрестанно и повече интелекта си – това за мен винаги е била една голяма глупост.”
През 1995 участва в теленовелата "A Proxima Vitima", както и в младежкият сериал "Malhacao", следват още няколко теленовели сред които "A Justiceira" (1997) и "Corpo Dourado" (1998). През 1999 участва в игрални филма "О Trapalhao e a Luz Azul" и "Ate que a Vida nos Separe".
Получава покана за сериала от 18ч. на Валсир Караско "Alma Gemea", където да бъде красивата, съблазнителна и лукава самотна майка Катя, която използва всичките си качества, за да успее да се омъжи за милионер. Но отказва ролята, тъй като не желае да постига лесна слава, превъплъщавайки се само в еднообразни страстни персонажи. Вече е изпълнила много такива в телевизията и театъра и не иска да даде живот на още един. Опитва се да избяга от досешагния си образ, защото смята, че хората свързват самата нея с телевизионните й превъплъщения.

След това се отдава на киното и театъра. ''Обожавам телевизията, но исках да сменя малко средата. От нея съм започнала, но мога да покажа повече. Тони Рамос е класическият пример. Отличен актьор, разнороден, но все си спечелва роли на доброто момче. И веднага свързват този негов образ с истинския. И ни изненада много, когато започна да играе забавни персонажи и злодеи. Когато се качиш на колелото, не се замисляш, не си даваш сметка, носиш се по течението. Затова много актьори са непрекъснато добряци, луди или наивници, а много актриси - неврастенички, досадници или изпълнени с проблеми. Подобни рамки трябва да се разчупват. Не искам да се повтарям, да съм еднаква всеки път.” Но и това не я ограничава като актриса: “Предизвикателството в самата си същност ме усъвършенства. Ако съм изпълнила две последователни сладострастни роли, аз предварително съм ги разграничила една от друга. Зависиш от персонажа, не можеш да вървиш срещу това, което иска той.

Добре е когато дойде време, в което можеш сам да направляваш и разнообразяваш кариерата си. Това е един естествен път, който неизменно присъства във всички професии.” Балерина, една от най-красивите и ухажвани жени със зашеметяващ бюст, Даниел, в разрез със законите на нейния свят, отбелязва, че много артисти днес се осланят единствено на пищна външност, което според нея е погрешно и преходно. „Самият артист подхранва това. За щастие, повечето осъзнават кога да спрат”. Поради избраните от нея съображения относно бъдещето й развитие й се налага да откаже и предложения за снимки по бельо, да избягва светски мероприятия. И затова ли избягваш да се разголваш сега? - „За да съм последователна. Нещата са свързани. Не бива да си противореча. Когато съм морска сирена на телевизионния екран, нормално е да съм и на кориците на горещите списания. Ако в момента съм някоя предизвикателна жена, ще го направя, добре. Но сега, когато бягам от рутината, не бива да поддържам този имидж. Също така не бих давала интервюта, свързани единствено с това в кого съм влюбена или какъв тип гимнастика правя.”.

Не мисли, че ако по-малко се показва, това ще навреди по някакъв начин на работата й. „Това е нож с две остриета. Просто трябва да внимаваш, да избираш това, което правиш, разбира се, външността не е без значение. В началото на кариерата ми ме водеше идеята да изпълня пространството със себе си и готово. Но през последното десетилетие шоубизнесът се промени много.” Допълва, че нейната промяна е напълно естествена, вследствие на задомяването й. Харесва й да си остава вкъщи. „Не съжалявам, добре съм се възползвала от младостта си, излизала съм, имала съм гаджета, забавлявала съм се. Неприятният недостатък е, че когато си популярен, всичко се преувеличава, особено количеството. Съмнявам се да съм имала повече любовници, отколкото един обикновен тийнейджър. Разликата е в широкото отразяване на събитието”. Приписана й е авантюра с Бруно Галясо по време на Карнавала. „Хората трудно приемат да повярват, че две обществени личности може да ги свързва единствено невинно приятелство. Ако си говорим в някой ъгъл, веднага казват „а!, тук има нещо”. Абсурд! Получи се голям карнавал в самия Карнавал.”

След тези разсъждения прави две интересни роли, представящи изборите, които правим в живота. Филмът "Se Eu Fosse Voce" (2006) на Даниел Син, в който си партнира с Тони Рамос, и пиесата на Марсело Рубенс Пайва "Amo-te, където е огорчена актриса, обсъждаща пътищата на живота с бившия си съпруг драматург, в лицето на Даниел Дантас. Съумява да съгласува двете начинания и остава доволна от резултата.
През 1999 г. е проститутката Сузет в първата фаза на "Chiquinha Gonzaga", през 2000 е чувствената Татяна от "Uga Uga", през 2003 - лъжовната Марисол от "Kubanacan" - фатални жени, от които Дани настоява да се разграничи за известно време. Но явно я наляга носталгия по миналото, защото през 2006 г. отново я виждаме в ролята на мръсница - дръзката и безочлива Сандра от "Страници от живота", която дори й донася награда Contigo за най-добра поддържаща женска роля.
През 2004 сбъдва мечтата си да играе в мюзикъла "Чикаго". В бразилската адаптация й е поверена ролята, която изпълнява Катрин Зита-Джоунс (Велма Кели), злодейката от оригинала.
През 2007 г. Даниел участва в новогодишната програма на Глобо „Война и мир” по Толстой. Същата година се снима в успешна реклама на бира Кайзер.
Дани е сред любимците на режисьора Волф Мая, с които той се бори за възраждане на музикалния театър в Бразилия. Именно той я съпровожда до олтара на 22 декември 2005, когато сключва брак с актьора и модел Касио Рейс в църквата Санта Инес в Рио.
Майка й ражда брат й Витор на 46-годишна възраст. Не си представя да повтори подвига й, но е горда, че майка й е в изключителна вътрешна хармония. „Много двойки създават семейства на по 20 години, по средата на пътя, не изживяват пълноценно младостта си, подвластни на страстта, браковете им се разпадат бързо.
Щастлива е, че с Касио Рейс имат еднакви виждания и цели. „Завинаги” е нещо, което хората не могат да установят, но могат да опитат да напишат заедно една изобилна и правдоподобна история.”
Дани е открита пред медиите. Не крие подробности за личния си живот. С Касио си имат пълно доверие. Дали предпочита по-млади мъже? „Не, но всъщност така се случи (смее се).” Не отдава това на карма, за нея любовта няма възраст. „Става това, което и когато трябва да стане.”
На 19 декември 2007 на бял свят идва първородният им син Ноа. През лятото на 2010 Касио и Даниел се разделят.

Благодаря на roxano за превода от португалски език